Къде се е скрила водата на древната Земя? Китайски учени откриха липсващото звено

Дълбинният резервоар

Изследователи от Института по геохимия в Гуанчжоу към Китайската академия на науките демонстрират, че дълбоката мантия на Земята може да е функционирала като масивен воден резервуар преди повече от четири милиарда години. Проучването е публикувано в списание Science.

„Къде е отишла водата, когато ранните магмени океани са кристализирали? На този въпрос за най-дълбоката мантия все още липсваше отговор“, посочва редакционното резюме на списанието.

Минералът, който обърна теорията

Според учените ключовата роля се пада на бриджманита – най-разпространения минерал в долната мантия. Дълго време се е смятало, че той има ограничен капацитет да съхранява вода. Новите експерименти обаче показват, че бриджманитът притежава силна, зависима от температурата способност да улавя водни молекули.

За да достигнат до този извод, изследователите са пресъздали екстремните условия в дълбините на планетата: огромно налягане и температури до 4100°C, използвайки диамантена наковалня с лазерно нагряване.

Парадоксът на горещата мантия

Данните показват любопитен парадокс: колкото по-гореща е средата, толкова по-ефективно бриджманитът задържа вода при формирането си от охлаждащата се магма. Моделите сочат, че този процес може да е запечатал в мантията количество вода, еквивалентно на между 0,08 и 1 пъти обема на съвременните океани.

С течение на времето този първичен „скрит запас“ е бил постепенно върнат на повърхността чрез вулканична активност, допринасяйки за оформянето на планетата като обитаем воден свят.