Бернската конвенция няма да отваря отново делото срещу България за „Калиакра“

На същото заседание Комитетът приветства и постигнатия напредък по проекта за автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Българската делегация представи актуалното състояние на проекта и предприетите стъпки, реализирани в постоянен диалог с неправителствени организации, включително коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“.

Комитетът беше информиран за приетата с решение на Министерския съвет през февруари 2025 г. пътна карта, както и за създаването на постоянно действаща експертна работна група. В резултат на този процес всички административни дела, които блокираха изграждането на магистралата, са били оттеглени.

В началото на ноември 2025 г. е издадено разрешение за строеж на обхода на град Кресна, който, след завършването си, ще изведе транзитния трафик извън населеното място и ще подобри пътната безопасност. До края на годината се очаква да бъде подписан договор за проектиране и оценка на въздействието върху околната среда за новото западно платно на магистралата.

Представителите на неправителствени организации, присъствали на заседанието, потвърдиха изнесената от българската страна информация. Членовете на Постоянния комитет определиха постигнатия напредък като пример за това как стратегически инфраструктурни проекти могат да се реализират в съчетание с опазването на биоразнообразието.

Бернската конвенция ще продължи да наблюдава изпълнението на проекта, като следващата оценка е предвидена за 2027 г.

По случая „Калиакра“ Комитетът отчете предприетите от България мерки за защита на птиците в крайбрежните зони от мрежата „Натура 2000“. Сред тях са разширените през 2024 г. забрани за изграждане на ветрогенератори в защитена зона „Калиакра“ и въвеждането на по-строги режими в зона „Калиакра комплекс“. В решението се подчертава значението на независимите научни оценки и дългосрочния мониторинг, които не установяват съществени отрицателни въздействия върху мигриращите птици.

Бернската конвенция е международен договор на Съвета на Европа за опазване на дивата природа и естествените местообитания, приет през 1979 г. Тя задължава държавите да защитават застрашени растителни и животински видове и техните местообитания, включително мигриращи птици. Към конвенцията действа Постоянен комитет, който разглежда сигнали за нарушения и може да открива или закрива досиета срещу държави. България е страна по конвенцията от 1991 г., а нейните решения имат пряко значение за проекти в защитени зони, като тези в Кресненското дефиле и района на Калиакра.

Контекст и значение на решението

Решението на Бернската конвенция е ключово за България по три линии:

1. Край на дългогодишен международен натиск
Случаят „Калиакра“ беше един от най-чувствителните екологични спорове срещу страната ни, включително и на ниво Европейски съюз. Отказът на Комитета да отвори досието отново означава, че България е изпълнила поетите ангажименти и е ограничила риска от нови санкции и процедури.

2. Разблокиране на стратегически инфраструктурен проект
АМ „Струма“ през Кресненското дефиле е сред най-важните, но и най-забавяните проекти в страната. Решението показва, че международните екологични институции вече приемат избрания модел като балансиран между инфраструктура и опазване на природата.

3. Прецедент за бъдещи проекти
Комитетът изрично посочва, че случаят се превръща в пример за преодоляване на дългогодишен конфликт чрез диалог, научни оценки и компромисни решения. Това е важен сигнал за бъдещи проекти, които попадат в или около защитени зони.

Какво следва?

Бернската конвенция ще продължи наблюдението, но вече не в режим на санкционен натиск, а като мониторинг на изпълнението. За България това означава повече предвидимост, по-малък международен риск и по-ясен хоризонт за завършване както на „Струма“, така и за управлението на чувствителни зони като Калиакра.