Като такива са приети пратките на стойност до 150 евро, а ставката е 3 евро за всеки артикул, независимо от произхода и вида на стоката. Това означава, че ако в една малка пратка има три отделни артикула, задължението за нея ще бъде 9 евро.

Решението беше договорено преди три седмици на политическо ниво в рамките на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).

С подкрепата си за въвеждането на фиксираната митническа ставка България потвърждава ангажимента си за защита на финансовите интереси на Европейския съюз, както и на нефискалните интереси, свързани със сигурността и безопасността на потребителите и легитимния бизнес, посочиха от Агенция „Митници“.

Мярката ще допринесе и за осигуряване на лоялна конкуренция между икономическите оператори в рамките на ЕС в условията на динамично развиваща се електронна търговия. Тя е преходно решение до пълното прилагане на реформата на Митническия съюз и до стартирането на Центъра за митнически данни на ЕС (EU Customs Data Hub), планирано за 1 юли 2028 г.

Нарастващият брой пратки с ниска стойност създава значителни предизвикателства за митническите администрации и икономическите оператори, включително риск от изкуствено занижаване на стойността и разделяне на пратки с цел заобикаляне на митническите правила. Новата мярка цели да ограничи подобни практики и да осигури по-справедлив и опростен механизъм за събиране на митническите вземания, обясниха от митническата администрация.

По данни на Агенция „Митници“ ежегодно в България се обработват между 350 000 и 450 000 пратки от онлайн търговия с трети страни. Този брой обаче е малък на фона на общия обем от над 4,6 милиарда пратки, които влизат в ЕС като цяло, тъй като повечето онлайн покупки от трети страни се обработват митнически там, където има създадени хъбове за целта.

Без значение дали пратката е обработена митнически в България или в друга европейска държава, след това тя пътува свободно до своя получател.

В миналото ЕС имаше повече облекчения за пратките, включително праг, под който те въобще не се облагаха. ЕС обаче премахна необлагаемия праг за ДДС като отговор на засилващата се онлайн търговия. Така от 1 юли 2021 г. европейското законодателство предвижда два прага за облагане на пощенски и куриерски пратки от трети страни, които са обект на дистанционна продажба – до 150 евро и над тази сума. За пратки със собствена стойност до 150 евро се дължи ДДС съгласно ставката за съответната стока. Тези пратки са освободени от мито по силата на европейски регламент.

Паралелно с това се въвежда и пакет промени при ДДС – IOSS системата. Дава се възможност онлайн платформите или онлайн търговците да събират дължимото ДДС за стоки още в момента на поръчката. От 1 юли 2021 г. ДДС се начислява в размер с оглед държавата на доставка, заедно с цената на стоката и цената на доставката. Търговецът има ангажимент да декларира и заплати събрания ДДС на държавата членка по идентификация (регистрация), която след това го разпределя между държавите членки на получаване на стоките. По този начин гражданите предварително имат информация за разходите за доставка и дължимия данък.

Според сега действащите разпоредби пратките със стоки на стойност до 150 евро са освободени от мита, а ДДС може да се заплаща чрез IOSS системата, ако търговецът е регистриран за това. Тя прави процеса на пазаруване изключително улеснен и максимално близък до онлайн пазаруването от местни електронни магазини. За пратките с предварително платено ДДС също се извършва митническа обработка, но тя е облекчена, тъй като данъците вече са платени.

На практика големите платформи от трети страни, най-вече Китай, изпращат огромен брой пратки към клиенти в ЕС, за което потребителите заплащат само ДДС, но не и мита.

Митата обаче са традиционен собствен ресурс за Европейския съюз – 75% от приходите от тях отиват в бюджета на Съюза, а 25% остават за националните бюджети. Средствата от мита захранват политиките на ЕС и отделните държави, като се преразпределят към бизнеса и гражданите. В крайна сметка пропуснатите приходи от данъци ограничават бюджетните средства и ощетяват европейските граждани и бизнеса.

Общият пазар на ЕС търпи и други щети, тъй като китайските платформи се оказват нелоялна конкуренция на европейските търговци и производители. Докато европейският бизнес е длъжен да спазва редица регулации при производството, транспорта, продажбата на стоките, подлежи на контрол на различни нива, вносът на милиарди стоки под формата на малки пратки затруднява контролните механизми.

Като проблем се посочва и това, че този вид търговия не е екологосъобразна, като цяло стимулира културата на бързата мода и на прекомерното пазаруване. Често пъти при този тип стоки става дума и за нарушаване на права на търговски марки и дизайн, т.е. за продукти, които имитират или копират дизайна и функциите на оригиналните продукти, но без производителят им е да вложил време и средства в развойна дейност.