Данните сочат, че 80% от стойността на пазара се формира от разходите на крайните потребители. Най-голям принос имат концертите и фестивалите – те генерират 57% от приходите, което утвърждава живата музика като основен двигател на сектора.

Изследването отчита и сериозна динамика в други направления. Обемът на музикалния стрийминг се е утроил за последните пет години. Приходите от авторски и сродни права също отбелязват стабилен ръст – съответно с 19% и 37% за тригодишен период. Според анализа музикалната индустрия вече надминава по обем редица традиционно финансирани културни дейности и демонстрира устойчива двуцифрена тенденция на растеж.

В същото време авторите подчертават като предизвикателства липсата на координирана държавна политика, експортна стратегия и системно събиране на данни. По тяхна оценка именно тези дефицити ограничават международния потенциал на българската музикална индустрия и поставят въпроса за по-структурирана институционална подкрепа към сектор, който вече се утвърждава като значим икономически фактор.