Умно момиче.
По повод стоте дни властта и хранещите се на масата й анализатори обединиха усилия да изтъкнат постигнатите успехи. Получи се вариант на „Жить ста́ло лу́чше, жить ста́ло веселе́е!“ – изразът на Сталин пред ударници на труда през 1935 г.
Много обещания чухме от кабинета „Радев“, малко свършени неща видяхме, а много въпроси така и не получиха отговори.
Историята
Понятието „100 дни управление“ или „Стодневна реформа“ идва от Китай. През 1898 г. (от 11 юни до 21 септември), император Гуан Сю прави опит за дълбока модернизация на държавата. Това е периодът след тежкото поражение в Първата китайско-японска война. В първите сто дни са издадени 40 декрета за пълна промяна на обществото. Създава се модерна образователна система и университети. Приоритет стават модерните технологии, науката, медицината и индустрията.
Но… консервативните сили, водени от императрица Цъ Си извършват преврат. Реформите са отменени, за да „се върне страната към традициите“ - разбирай корупция и насилие.
Съвременното понятие за първите 100 дни от мандата на едно управление дава американският президент Франклин Делано Рузвелт, който отчита свършената работа в добилите популярност „Разговори край камината“.
Шарл дьо Гол прекарва първите си седмици като премиер през 1958 г. в пренаписване на цялата френска конституция, за да създаде условия за бързо развитие на икономиката и демокрацията. Наричан е „генерал – победа“.
Във Великобритания Уинстън Чърчил, поемайки изпълнителната власт през май 1940 г. по време на Втората световна война, произнася историческата реч, в която заявява, че не може да обещае на британците нищо друго, освен „кръв, труд, сълзи и пот“.
Първите 100 дни на което и да е правителство рядко определят неговото развитие или край. Те обаче разкриват приоритетите, управленския стил и способността да вдъхват обществено доверие. Тъй като правителството на България завършва първите си сто дни, много българи очакваха стабилност, икономическо възстановяване, демократично обновление и по-ясна международна ангажираност. Вместо това страната продължава да живее в състояние на несигурност, страх, намаляващо доверие и дипломатически дрейф. Обещанията продължават да ни заливат, но резултати липсват. „Ще направим анализ“ и „ще набележим мерки“ са универсалният отговор на всяко питане. Популярно стана универсалното обяснение за всяка несполука - виновни са предишните управляващи.
Завръщане към байтошова тактика
Външната ни политика се върна към тактиката на Тодор Живков, който се опитваше да излъже „перестройката“ на Горбачов с указанието „да се снишим“. Радев надгради класиката с прикляквания пред Русия, САЩ и Брюксел. Теоретиците на прогреса край него веднага я нарекоха „политика с гръбнак“ и „многопластова дипломация“.
Изоставихме Украйна, но явно навеждането е новото завръщане към антифашизма и неговите паметници.
Радев направи най-точния анализ на войната в Украйна, което нито един лидер от ЕС не успя, повтаря Андрей Райчев. Подир него и други от групичката за подкрепа.
За висшите чинове, изкушени от властта в мирно време, ген. Александър Лебед е казал: „Генерал политик, е все едно евреин еленовъд“. Изразът сигурно е обиден за хората с лампази, но като виждаме колко военни чинове днес оглавяват министерства, агенции и други важни структури, можем поне да се замислим. По руска традиция Лебед загина с вертолет, след като обяви, че може да се кандидатира за президент…
Колко важни са първите 100 дни на едно управление показват примерите с Роналд Рейгън и премиерът на Сингапур Ли Куан Ю. Първият за три месеца прави 834 поправки в бюджета за наследената година и за следващия период. Преживява и атентат срещу него.
Ли Куан Ю в началото на 60-те години, когато идва на власт, извършва радикални реформи още в първите 100 дни. Над 130 висши държавни служители и политици са изправени пред съда заради корупция. Сингапур тръгва към върха на световния елит.
През последните десетилетия у нас се случват коренно различни 100 дни.
Жан Виденов, който печели изборите с рекорден резултат, бърза да натисне спирачката на започналите реформи към пазарна икономика. Започва реставрация на социалистическия модел, инфлацията излиза от контрол, цените скачат, банки и фирми фалират, а 1 долар се обменя за 3000 лева.
Това налага за служебното правителство на Стефан Софиянски - от 12 февруари до 21 май 1997 г., да въведе светкавично валутен борд за овладяване на тежката криза. Подава и декларация за присъединяване на страната към НАТО.
Правителството на Иван Костов управлява от 21 май 1997 г. То започва приватизация на предприятията. Намалява инфлацията. Дори критиците на Костов признават, че неговият кабинет извади България от пълен фалит.
Днес говорим за 100-те дни на Румен Радев, който получи властта след като 1,4 млн българи му гласуваха доверие. Така той получи уникален шанс да последва примера на политици като Чърчил и де Гол, които проведоха тежки и непопулярни реформи в сложно време.
Вместо това от сутрин до вечер ни се набива в главите като китайска капка главният приоритет - „националните интереси“. Като пожелание звучи добре, но какво всъщност съдържа тази уморена вече фраза? Кои са всъщност националните интереси? Отказът от „Коалиция на желаещите“? Спасяването на руския патриарх Кирил и олигарсите Вагит Алекперов, шеф на Лукойл и производителят на части за метровагони и танкове Искандер Махмудов. Освен с милиардите, последният е известен и с хобито си - отглежда опасни акули в огромен басейн. Обичал да наблюдава как разкъсват жертвите си… Харесва и млади жени, разбира се.
Имотни декларации за размисъл
В понятието „национален интерес“ ли се вместват имотните и парични придобивки на някои министри?
Министърът на културата Евтим Милошев притежава осем апартамента в София, четири имота във Франция и близо 480 000 евро в банкова сметка.
Регионалният министър Иван Шишков и съпругата му притежават 10 апартамента – осем в София и два в Банско. Плюс къща с двор, големи поземлени имоти, офис, магазин, ателие, парцел, два гаража, паркомясто, солидни банкови сметки и три коли. В голяма строителна фирма в столицата твърдят, че знаят модела, по който са придобити поне част от въпросните благини… Радев знае ли?
Вътрешния министър Иван Демерджиев притежава апартаменти, парцели и земеделска земя в Пловдивско, къща с двор в Симеоновград, гараж и други имоти. Има също лодка с мотор и автомобили. 400 000 евро налични пари, и 260 000 евро в банкови сметки. Участва в шест дружества.
Хората все още обсъждат помежду си подобни информации, но скоро ще започнат да питат на висок глас. Ще ги принудят да го направят високите цени, които комсомолският висш кадър Росен Карадимов като шеф на КЗК така и не успява да укроти.
И за договорките с Турция ще питат, дето се случиха, за да се преразгледа договора с „Боташ“. Проблемът ще лъсне, когато започнат да ни спират парите от Брюксел за магистрали, тунели и мостове, защото се опитваме да плащаме с тях на страни, които не са в ЕС, каквото е правилото.
Реформи, но друг път
МВР демонстрира хипер активност, но не е ясно получават ли от нея повече сигурност гражданите? Защото статистиката показва, че има голям недостиг на хора в противопожарната охрана. Недостига също техника и оборудване. Военни и вертолети на армията се включват да помагат. В същото време сме в Топ 3 на ЕС с най-много полицаи на глава от населението. За 50, не за 100 дни този проблем можеше да бъде решен. Но не е.
Чудесно е, че страната ни разполага с кадри като лейт. Сияна Янкова и нейните млади колеги от ВВС, но не сме забравили и „Чичо Румене, здравей“ – откритото писмо на старши лейтенант Радостин Влайчовски до премиера отпреди месец. Много болка и истини имаше в него за състоянието не само на бойната ни авиация и не само.
Някои сравняват първите 100 дни на една власт с меден месец. Други иронизират, че докато управниците се радват на "Горчиво", може към тях да полетят яйца и домати.
Кабинетът трябва да е готов за подобен вариант.
„Няма да свършим всичко през първите сто дни. Нито за хиляди дни... Но нека да започнем.“ Думите са на Джон Ф. Кенеди.
Радев и правителството започнаха ли?
Михаил Димитров
