В изявлението на Мичъл се казва, че Грийнспан е бил „велик човек, който е помагал за оформянето на американската икономика в продължение на десетилетия под ръководството на президенти и на двете партии, но винаги е бил честен в признаването на грешките си“.
В продължение на близо 20 години Алън Грийнспан е натоварен със защитата на американската икономика и поддържането на стабилността на долара. Като председател на Федералния резерв от 1987 до 2006 г., пост, считан за втория по важност след президентския, той ръководи най-дългия устойчив период на икономически растеж на САЩ.
Описван като „Богът в машината“ на американските финанси, Грийнспан отказва всички искания за интервюта по време на работата си във Федералния резерв. Медиите и паричните пазари следят малкото му публични изявления, а табела в офиса му гласи: „Доларът започва оттук“.
Федералният резерв заяви, че политиките и икономическото мислене на Грийнспан „са оставили траен отпечатък върху тази институция, върху по-широката област на икономиката и върху страната“. „Неговото наследство продължава да живее в институцията чрез икономистите, които е наставлявал и вдъхновявал като председател.“
В изявление централната банка написа: „Той внесе строга аналитична дисциплина в паричната политика и помогна за установяването на доверието, което остава един от най-важните активи на Федералния резерв.“
Алън Грийнспан е роден в Ню Йорк на 6 март 1926 г. Майка му, която работи в магазин за мебели, го отглежда сама. Младият Грийнспан е талантлив музикант, който е учил кларинет в известното музикално училище „Джулиард“ в Ню Йорк. Той свири в група с легендарния джаз саксофонист Стан Гец, преди да обиколи страната с Henry Jerome Band. Този странстващ начин на живот му дава ценна практическа представа за функционирането на американския бизнес.
Вечер след концертите, вместо да купонясва с останалите музиканти, Алън Грийнспан се занимава с учене по икономика и водене на сметките на групата. На 19-годишна възраст той се записва като студент по икономика в Нюйоркския университет и намира работа като икономически консултант, а по-късно и като член на борда на директорите на JP Morgan.
След като предсказва рецесията на Айзенхауер, Грийнспан съветва Ричард Никсън по време на успешната му президентска предизборна кампания през 1968 г. По-късно става председател на Съвета на икономическите съветници.
Джералд Форд моли Грийнспан да продължи да работи в Съвета на икономическите съветници. В началото на 80-те години Роналд Рейгън го избира да ръководи разследване за реформата на американската държавна пенсионна система. През август 1987 г. Рейгън го повишава до председател на Федералния резерв на САЩ и през следващите две десетилетия той се превръща в един от най-влиятелните хора в света.
Неговото проницателно справяне с кризата на фондовия пазар през октомври 1987 г., при която цените на акциите паднаха с над 30%, печели много похвали на Грийнспан. Неговото изявление за доверие в икономиката успокоява изнервените търговци, а улесняването на евтините кредити помага на банките да се задържат на повърхността.
Грийнспан е преноминиран за председател на Федералния резерв от Джордж Х. У. Буш, въпреки че по-късно президентът се оплака, че бавното икономическо възстановяване е сложило край на шансовете му за преизбиране. Бил Клинтън също иска от финансиста да остане на поста си. Под ръководството на Грийнспан в САЩ идва златна ера на растеж в края на 90-те години.
След атаките от 11 септември 2001 г., той намалява лихвените проценти, за да подпомогне американската икономика, и призовава Джордж Буш да свали Саддам Хюсеин, в случай че иракският диктатор предизвика хаос на световните енергийни пазари.
През 2006 г. Грийнспан се оттегля като председател на Федералния резерв след безпрецедентните пет мандата на поста. Година по-късно настъпва спад на пазара на жилища в САЩ, който Федералният резерв не успява да предвиди. Кризата с високорисковите ипотеки срива банките и предизвиква най-тежкия световен икономически спад след Голямата депресия.
Критиците твърдят, че политиката на Грийнспан за ниски лихвени проценти след 11 септември е довела до рязко покачване на цените на жилищата и прекалено ентусиазирана продажба на ипотеки от банките. Според тях неговото нежелание за регулиране на банките и практиката им да използват сложни финансови инструменти като деривати, за да застраховат кредитирането си, е влошило проблема.
През октомври 2008 г. Грийнспан признава, че е вложил твърде много вяра в свободния пазар и не е обърнал достатъчно внимание на опасностите от високорисковото кредитиране. Той казва, че е вярвал, че може да се разчита на финансовата индустрия да се саморегулира, защото винаги би било в неин най-добър интерес да го прави.
В показания пред Конгреса бившият председател на Федералния резерв признава, че банките са доказали, че неговите възгледи за свободния пазар и против регулациите са погрешни. „Открих недостатък. Не знам колко е значителен. Но съм много разстроен от този факт.“
Алън Грийнспан ще бъде запомнен като човекът, който повече от всеки друг оформи съвременната американска икономика. В продължение на двадесет години редица президенти и много обикновени американци го възприемаха като финансов гуру и талисман срещу лоши времена.
