Тази седмица Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка, Английската централна банка, Банката на Канада и други водещи финансови институции се събират в условията на нов глобален шок в предлагането.

Икономическите условия днес се различават значително от тези през 2021–2022 г., когато инфлацията достигна двуцифрени стойности в много региони след пандемията и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Пазарите на труда са по-слаби, паричната политика е значително по-строга, а инфлацията намалява вече трета поредна година.

Въпреки това икономистите в частния сектор започват отново да повишават прогнозите си за инфлацията и да намаляват очакванията за икономически растеж. Причината е рискът от продължително поскъпване на суровините, което може да увеличи инфлационните очаквания на потребителите и да затрудни постигането на целите на централните банки.

„Големите централни банки не могат да си позволят да звучат спокойни предвид скорошния опит“, предупреждава Йенс Ларсен, бивш служител на Английската централна банка, сега анализатор в Eurasia Group, пред изданието. Според него светът може да навлезе в период на по-дълготрайни сътресения на енергийните пазари и силни шокове при петрола и газа, които биха засилили инфлационния натиск.

Проучване на Consensus Economics показва, че анализаторите са повишили прогнозите си за инфлацията през 2026 г. за повечето държави от Г-7 и Западна Европа. Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне средно 2,1% тази година – малко над целта на Европейската централна банка от 2%.

За Великобритания прогнозата е 2,6% през 2026 г., спрямо предишна оценка от 2,5%, а в САЩ се очаква ръст на цените от 2,7%.

Цените на петрола около 100 долара за барел, поскъпването на природния газ в Европа и Азия и рискът от недостиг на торове вече променят очакванията на финансовите пазари за лихвените проценти. Инвеститорите започват да залагат на възможно повишение на лихвите в еврозоната до края на годината и дори допускат подобен ход от страна на Английската централна банка.

Същевременно очакванията за понижение на лихвите в САЩ също се променят. Данни на CME Group показват, че 47% от трейдърите вече смятат, че Федералният резерв може изобщо да не намали лихвите до края на годината – спрямо едва 5% преди месец.

Икономистите обаче подчертават, че сегашният енергиен шок се различава от този след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Тогава инфлацията вече беше във възход заради силното потребление след пандемията, разкъсаните вериги на доставки и много ниските лихвени проценти.

Въпреки това рискът остава значителен, ако енергийната криза се задълбочи. Особено тревожен сценарий би било продължително затваряне на Ормузкия проток – ключов маршрут за световните доставки на петрол. Според анализатори подобен шок може да надмине ефекта от загубата на руските енергийни доставки след 2022 г.

Допълнително притеснение за централните банки са повишените инфлационни очаквания на потребителите, които все още усещат ефекта от скока на цените през последните години. В ЕС и Великобритания потребителските цени са с около 20% по-високи спрямо края на 2021 г., а при храните увеличението надхвърля 30%.