Това означава, че значителна част от обществото приема рисковете, свързани с разпространението на автономни решения, ако те водят до по-голяма ефективност на бойното поле.

47% от анкетираните в Германия все още настояват човек да участва в решенията за използване на оръжие, дори това да прави военните действия по-бавни в сравнение със скоростта, която осигурява технологията.

Този дял обаче е значително по-нисък в сравнение с други западни държави – с 10 процентни пункта по-малко от Великобритания, с 8 пункта по-малко от САЩ и Канада и с 5 пункта по-малко от Франция. В САЩ, Великобритания, Канада и Франция 26% от респондентите смятат, че армиите могат да разчитат на изкуствен интелект вместо на човешки решения – приблизително една четвърт от анкетираните.

Нагласите в Германия се променят и по отношение на ролята на технологиите във войната. 46% от германците заявяват, че киберсигурността и способностите в областта на изкуствения интелект са също толкова важни за печеленето на войни, колкото и традиционната военна мощ – танкове, авиация и артилерия.

Отчетената подкрепа за т.нар. смъртоносни автономни оръжейни системи, известни още като „роботи убийци“, е изненадваща на фона на традиционно предпазливото отношение на Германия към новите технологии и силния обществен акцент върху защитата на личните данни, пише изданието. Именно тези ценности доскоро бяха сред основните аргументи срещу подобни оръжия.

В предходни години общественото мнение в страната е било значително по-критично. През 2021 г. едва 19% от германците са одобрявали автономни оръжейни системи, докато 68% са изразявали етични опасения от вземането на смъртоносни решения без човешки контрол. По-рано, през 2018 г., 72% от анкетираните са били против подобни оръжия.