161 години от рождението на Алеко Константинов

Тържеството ще започне в 11:00 ч. пред бюст-паметника на Щастливеца в Борисовата градина. Очаква се да присъстват официални гости, журналисти, учени, туристически деятели, представители на неправителствени организации, членове на оперативното ръководство и на Управителния съвет на БТС. 

Слово за Алеко Константинов ще произнесе проф. д-р Светослав Елдъров. Нови инициативи на сдружение БТС във връзка с годишнината от рождението на патрона на съюза ще обяви Венцислав Венев - председател на Българския туристически съюз. По традиция любими туристически песни ще изпълнят хор „Планинарска песен”, хор „Планинарска песен – Филип Аврамов” и др.

Годишнината беше отбелязана вчера и в родния град на Алеко Константинов - Свищов. Бяха обявени резултатите от Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“, който ежегодно се организира в навечерието на Алековите дни. Наградата беше присъдена на унгарският писател с български корени Тошо Дончев. Част от програмата в чест на видния свищовлия бе и представянето на благотворителен спектакъл за набиране на средства за преиздаване на Алековите творби „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“.

Алеко Константинов (с псевдоним Щастливеца) е роден на 13 януари 1863 в Свищов, показва информация на отдел „Справочна“ на БТА. 

В периода 1885 г. -1886 г. е член и прокурор в Софийския окръжен съд, след това помощник-прокурор на Софийския апелативен съд (1886 г. - 1888 г.). Член на Софийския апелативен съд (1890 г. – 1892 г.) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1886 г.). От 1896 г. е адвокат в София. Един от основателите на дружество "Славянска беседа".

Алеко Константинов е основател на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България - Клуб на българските туристи.

Автор е на над 40 фейлетона, на пътеписите „До Чикаго и назад“ (1893-1894), „Невероятно наистина, но факт...“, „Какво? Швейцария ли?“, „В Българска Швейцария“, на цикъла „Разни хора - разни идеали“, „Миш-маш“ и др.

В „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1895 г.) създава най-известния сатиричен образ в българската литература. Превежда художествени творби от френски и руски език.