Проучването е изготвено в рамките на изследователския проект PopuList, ръководен от политолога от Университета в Амстердам Матайс Роудойн.

Анализът показва още, че близо 30% от европейците вече подкрепят партии, които се определят като антиелитни и противопоставящи се на традиционния политически модел. Според Роудойн това представлява сериозна промяна в политическите нагласи на континента.

„Когато започнахме проекта PopuList през 2018 г., основният извод беше, че един от всеки четирима европейци гласува за популистки партии, предимно от крайната левица и крайната десница. Днес един от всеки четирима вече подкрепя крайнодесни партии, най-често популистки“, коментира той.

Най-силен ръст на подкрепата за крайната десница се наблюдава в периода между 2023 и 2025 г. През този период подобни партии постигнаха исторически резултати в редица големи европейски държави.

В Австрия крайнодясната Партия на свободата (FPÖ) увеличи подкрепата си от 16% на 29% на изборите през 2024 г. Във Франция „Национален сбор“ (RN) нарасна от 19% до 37%, превръщайки се в най-голямата отделна партия в парламента. В Португалия партията Chega увеличи резултата си от 7% на 18%.

Във Великобритания партията Reform UK повиши дела си от 2% през 2019 г. до 14% през 2024 г. Формацията обаче отхвърля определението, че е крайнодясна. В Германия през 2025 г. „Алтернатива за Германия“ (AfD) удвои резултата си – от 10% на 21%, като за първи път се превърна във втората по големина политическа сила в страната.

Крайнодесни популистки партии вече участват във властта като част от управляващи коалиции в Хърватия, Чехия, Италия и Финландия. В Швеция те подкрепят правителство на малцинството, а според анализа водят в социологическите проучвания в Австрия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания.

Въпреки това крайната десница не печели навсякъде. В Нидерландия формацията на Герт Вилдерс „Партия на свободата“ загуби значителна част от подкрепата си и завърши на второ място. В Унгария партията на Виктор Орбан „Фидес“ претърпя сериозно поражение от своя центристко-десен опонент.

Според Роудойн обаче тези загуби не променят общата тенденция.

„Това не е внезапно явление. Процесът продължава от десетилетия, а през последните години се ускорява“, посочи той.

Експертите посочват няколко основни причини за възхода на крайнодесните формации. Една от тях е, че теми като миграцията и националната идентичност не са станали непременно по-важни за хората, но все по-често определят избора им на партия.

Друга причина е постепенното нормализиране на тези политически сили. Според Роудойн колкото по-големи и успешни стават крайнодесните партии, толкова повече обществото започва да ги възприема като част от нормалния политически процес. Това се влияе както от медиите, така и от факта, че традиционни партии започват да възприемат част от техните послания.

Третият фактор според политолога е умението на тези формации да създават силни политически послания. Те често изграждат разказ за противопоставяне между „обикновените хора“ и определени групи, представяни като заплаха – например мигранти, съдии, политически елити или либерални движения.

Според експертите крайнодесните партии успешно използват емоции като гняв, недоволство, страх, но и чувство за принадлежност и надежда.

„Те са станали много по-професионални в начина, по който представят своите идеи“, коментира Роудойн.

Изследването PopuList определя крайнодесните партии като формации, които се основават на две основни идеологии – нативизъм и авторитаризъм. Нативизмът предполага идеята, че държавата трябва да принадлежи основно на местното население, като често поставя мигрантите и различните общности в ролята на заплаха за културата и интересите на „коренното“ население. Авторитаризмът от своя страна поставя акцент върху строгия ред, силната държавна власт и по-тежките наказания при нарушаване на правилата.

Политолозите правят разлика между „радикална десница“, която работи в рамките на демократичната система, и „екстремна десница“, която цели промяна на съществуващия ред, включително чрез недемократични средства. Поради трудностите при разграничаването между двете понятия често се използва общият термин „крайна десница“.

Новият анализ идентифицира 133 крайнодесни партии в Европа, докато през 2003 г. броят им е бил 112. Общият брой на популистките партии също е нараснал – от 165 през 2003 г. до 201 формации днес.