Секторът се очертава и като значим икономически фактор – в него са заети над 442 000 души, като се очаква до 2030 г. броят им да нарасне до около 607 000 работни места, включително преки и непреки заети.
На европейско ниво 2025 г. отбелязва исторически момент, в който електроенергията от вятърни и слънчеви мощности за първи път изпреварва общото производство от всички изкопаеми горива. Само вятърната енергия вече надминава природния газ като източник на електричество. През същата година са инсталирани нови 165 GW вятърни мощности в световен мащаб – ръст от около 40% спрямо предходната година, а за последните 15 години разходите за производство на вятърна енергия са намалели с приблизително 70%.
Данните показват, че за едно денонощие вятърът е осигурил близо 23% от електричеството в Европа, което допълнително подчертава нарастващата му роля в енергийния баланс на континента.
В България развитието на сектора започва през 2004 г., като към момента в страната работят около 320 вятърни турбини. Според БГВЕА всички съоръжения и свързаната с тях инфраструктура заемат реална площ от около 2 кв. км, или едва 0,0018% от територията на страната – площ, сравнима с тази на столичния Южeн парк или малко населено място.
Въпреки относително скромния си мащаб, секторът на възобновяемата енергия у нас осигурява заетост на близо 8 000 души. Освен това инвестициите във вятърна енергия допринасят за развитието на регионите, подобряват инфраструктурата и осигуряват по-стабилни енергийни доставки за бизнеса и домакинствата.
От асоциацията подчертават необходимостта от дългосрочна и последователна енергийна политика, която да подкрепя развитието на сектора. Според тях вятърната енергия представлява местен ресурс, независим от международните пазари на горива и геополитически рискове, и може да бъде ключов фактор за повишаване на енергийната сигурност, конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката.
