50 години от саботажа на Black Sabbath

Дори само обложката да видим, става ясно, че нещо не е съвсем наред с този иначе страхотен албум, излязъл точно преди 50 години, на 28 юли 1975 г. Но тя е само лицето на един процес, тръгнал в мрачни посоки от самото начало.

През 1974 Black Sabbath уволняват мениджъра си Патрик Мийхан – така и не получават парите, които изкарват от разпродадените си концерти в САЩ и Европа. Твърди се, че пари няма и всичко е похарчено. Ози Осбърн, Гийзър Бътлър, Тони Айоми и Бил Уорд са бесни и се впускат в тежки дела. От една страна са хлъзгавите продуценти и армията им адвокати, а от другата са четирима неопитни в съдебните битки младежи от бедната част на Бирмингам.

Междувременно от лейбъла на групата настояват за нов албум и те трябва да пишат и записват нови песни насред съдебните разправии. Издателите до такава степен пресират Black Sabbath, че изпращат адвокати в студиото, докато те записват. Тони Айоми казва, че „това вероятно единственият албум, правен някога с адвокати в студиото“. Ози Осбърн споделя, че „на пулта ни оставяха съдебни призовки“. Музикантите подписват декларации и се занимават с правни документи, докато се опитват да работят над албума.

Логично е това напрежение да се отрази в групата. “Hole in the Sky” и “Symptom of the Universe” са сред най-тежките и яростни песни, които Black Sabbath са записвали. Затова и “Sabotage” е толкова по-мрачен и тежък от предния им албум “Sabbath Bloody Sabbath”.

Основният текстописец на Black Sabbath е басистът Гийзър Бътлър. Но покрай драмата и постоянните нерви с продуценти и дела, Ози излива яда си в текста на “The Writ”:

You bought and sold me with your lying words

The voices in the deck that you never heard came through, yeah, came through

Your folly finally got to spend with a gun

A poisoned father who has poisoned his son, that's you, yeah, that's you

Финансовите загуби на групата са друг тежък фактор. Black Sabbath губят пари покрай съдебните дела, заради които пък не могат да запишат и издадат албума в срок. Това чувство за експлоатация и въртене в омагьосания кръг на юридически разправии ражда “Megalomania”, “The Thrill of it All” и “Am I Going Insane” – песни за параноя, психическо разпадане и безсилна ярост.

Изтощението за четиримата е толкова силно, че барабанистът Бил Уорд, който се опитва да държи някакъв контрол над финансите на групата, потъва все по-дълбоко в алкохола и веднъж припада в студиото.

За да е истински “Sabotage”, след толкова хвърлени усилия в студиото, част от записите са изтрити по грешка и групата трябва пак да записва въпросните партии.

Не по-ласкавата задна страна на обложката

Но вероятно истинският саботаж идва с обложката – нерядко попадала в класациите за най-грозни корици на албуми. Странните тоалети, с които са облечени, са резултат от сериозно недоразумение. Когато отива на фотосесия, групата е подведена, че ще правят само пробни снимки. Фотографът им казва да облекат сценични костюми, но дизайнерът не е подготвил черните дрехи, които те искат да носят на обложката. Затова и навличат каквото има под ръка. Бялото кимоно с лилави мотиви на Ози е взето назаем от тогавашната му съпруга, Бил Уорд, който идва със закъснение, набързо навлича червени чорапогащи от жена си върху карираното бельо, което е заел от Ози (вижда се на задната страна на обложката, където четиримата са снимани в гръб). Гийзър Бътлър, винаги най-прилежния в тоалета си в групата, изглежда най-нормално, а Тони Айоми е със синя копринена риза с бели ресни. Накратко – моден ад.

Оригиналната концепция за корицата, замислена от графичния дизайнер Греъм Райт, е доста интересна: членовете на групата трябва да бъдат облечени в черни костюми, стоящи пред огледало в цял ръст в мрачен коридор на зловещ замък, с отраженията им „обърнати като при Магрит“, за да се подсили усещането за саботаж.

Самата фотосесия обаче е твърде претупана и от студиото обещават, че ще насложат изображенията на по-късен етап. Нещо, което така и не се случва. Резултатът е далеч от първоначално предвиденото и когато групата вижда крайния продукт, вече е твърде късно за промяна. Пресите за плочите са задействани, изображението е дадено за тиражиране на обложките, а датата за издаване на албума е обявена по медиите. По ирония на съдбата, корицата, предназначена да илюстрира саботаж, става жертва на саботаж.