50 години от "Една нощ в операта" – албум, който промени рокмузиката

Точно преди 50 години, на 28 ноември 1975 г., Queen издават своя четвърти студиен албум, "A Night at the Opera". Това е стратегически и за времето си рисков ход, който обаче превръща групата от обещаващи рокзвезди в глобална суперсила.

В началото на 1975 г. Queen са на турне в Америка, но въпреки успеха, финансовото им състояние е катастрофално. Договорът им с мениджмънта и звукозаписната компания ги оставя на ръба на фалита. За да оцелеят, те решават да прекратят договора си и да поемат контрола сами. Този албум трябва да бъде техният спасителен пояс.

Записите започват през август 1975 г. и продължават три месеца, като се разпростират в шест различни студиа. Бюджетът е огромен за времето си, а групата работи безкомпромисно и ръководи процеса сама. “A Night at the Opera" е смятан за най-скъпия албум, записван до този момент. Приблизителната му цена е била около 40000 паунда (която днес се равнява на стотици хиляди).

Звукоинженерът Майк Стоун е ключова фигура. Брайън Мей и Фреди Мъркюри настояват за перфекционизъм и наслояват буквално стотици вокални и китарни линии. Например, за "Prophet's Song" и "Bohemian Rhapsody" се използва 24-пистова лента до нейната абсолютна граница и лимит. За вокалните и оркестрални наслагвания (над 180 дубъла) лентата минава толкова пъти през записващите глави, че става почти прозрачна.

Всеки от членовете на групата допринася с песни, което е и първият ясен знак за тяхната силна индивидуалност като музиканти и композитори – от хард рока на Мей ("Sweet Lady"), през поп-рок изяществото на Дийкън ("You're My Best Friend"), експлозивността на Роджър Тейлър (“I’m In Love with My Car”) до леките, почти мюзикхол кабаретни мелодии на Меркюри ("Lazing on a Sunday Afternoon"). Негова е най-яростната песен в историята на Queen – "Death on Two Legs (Dedicated to...)" или писмата на омразата. Това е яростният, едва завоалиран артистичен отговор на Фреди към бившия мениджър на групата. Текстът е толкова личен и хаплив, че Брайън Мей признава, че се е чувствал неудобно, докато пее вокалните си партии. 

Според легендата, барабанистът Роджър Тейлър се е заключил в килера в студиото и е отказал да излезе, докато останалите не се съгласят неговата "I'm In Love with My Car" да бъде поставена като Б-страна на сингъла "Bohemian Rhapsody".

Тук е и рогателната балада "Love of My Life". Тя е написана за Мери Остин, дългогодишната партньорка на Фреди. Брайън добавя уникален щрих, като свири на арфа – инструмент, на който никога преди не е свирил, но научава основните акорди специално за записа.

Централният елемент на албума е, разбира се, "Bohemian Rhapsody". Когато Фреди Мъркюри представя песента, тя е посрещната със скептицизъм от звукозаписната компания EMI. Тяхното мнение е, че 6-минутна песен с оперна секция няма шанс да бъде хит. Queen отказват да редактират песента. Те дават копие на техния приятел и радиоводещ Кени Евърет, който я пуска многократно по радиото в рамките на един ден. Реакцията на публиката е мигновена и експлозивна.

За да избегнат дълго и скъпо турне за популяризиране, те създават един от първите в историята на популярната музика истински промоционални видеоклипове. Клипът е режисиран от Брус Гоуърс и струва едва 4500 долара, като завинаги променя начина, по който се промотира музиката.

Заглавието на албума идва от едноименния филм на Братя Маркс от 1935 г. „Една нощ в операта“. Четиримата са го е гледали многократно по време на записите, а хаотичният, театрален и грандиозен стил на комедията се отразява върху музикалното им настроение.

Обложката, проектирана от Дейвид Коста, включва прочутия герб на Queen. Фреди Мъркюри, който е завършил художествен колеж, го е създал, като използва зодиакалните знаци на четиримата: два лъва (за Джон Дийкън и Роджър Тейлър), рак (за Брайън Мей) и две феи (за Фреди Мъркюри, който е Дева). Композицията е увенчана с феникс – символ на прераждането на групата след финансовите им проблеми.

"A Night at the Opera" става първият платинен албум на Queen в САЩ и им осигурява заслужената международна слава – нещо, в което Мъркюри никога не се е съмнявал. Албумът не само ги спасява финансово, но и циментира репутацията им като група, която не познава стилови ограничения.

"A Night at the Opera" е тяхната декларация. Това е албумът, с който Queen заявяват: „Ние сме тук. Ние сме различни. И няма да се примирим с по-малко от съвършенство.“ Това е риск, който се отплаща със звездна слава, а “Bohemian Rhapsody” и до днес се връща периодично в класациите. Оттук насетне за Queen няма тайни, няма крачка назад. "A Night at the Opera" е постаментът, на който стъпват, за да се превърнат в една от най-великите рок групи на всички времена.