Огнян – и той пръв ще се намръщи при това сравнение, защото ненавижда да е в центъра на събитията, – е фар, който свети и насочва. Обичайно слага читателите си пред собствения си комфорт, каквото и да му струва. А му е струвало. Той е от рядката порода на добрите журналисти. И на добрите хора. Наскоро направи подарък не толкова за себе си, а за всички изкушени от добрата публицистика – издаде поредна книга, която се казва "Професия ченге" и е в съавторство с Валентин Цоновски – и честно казано, всеки, който иска да изучи близкото ни минало, трябва да я прочете. Просто Огнян не спира – и дано не спира. Критичното око никога не е излишно. А неговото е особено важно. Затова и този малък празник ни се вижда голям. Прочее, няма малки празници за големи хора.
