Спиро Дебърски е роден на 8 декември 1933 г. в Благоевград, тогава с името Горна Джумая. Футболната си кариера започва в местните клубове „Македонска слава“, „Ботев“ и „Юлий Дерменджиев“, които по-късно стават основа за създаването на Пирин Благоевград.

По време на военната си служба играе за „Торпедо“ (Казанлък), където е забелязан от ръководството на Локомотив София. Именно при „железничарите“ Дебърски разгръща напълно потенциала си и се утвърждава като една от емблемите на клуба.

Той носи екипа на „Локомотив“ в продължение на 11 години – от 1957 до 1968 г., като за този период записва 276 мача и 84 гола. През 1964 г. става шампион на България с тима – най-големият клубен успех в кариерата му.

С националния отбор на България Дебърски има 24 мача и 8 гола. Участва и на Олимпийските игри в Рим през 1960 г., където българският тим завършва на второ място в група с Югославия, Турция и Обединената арабска република и не успява да продължи напред.

След края на активната си състезателна кариера Спиро Дебърски се насочва към треньорската професия. Работи дълги години както в България, така и в Кипър, където продължава да бъде уважавано име във футболните среди.

През лятото на 2025 г., придружен от внучката си Сани Дебърска, той присъства на стадиона в квартал „Надежда“, където беше тържествено награден по случай 95-годишнината от създаването на „Локомотив“ (София) – последна публична поява на една от големите легенди на клуба.

Смъртта на Спиро Дебърски оставя дълбока следа в историята на българския футбол и в сърцата на поколения фенове на „Локомотив“ (София).