Университетският преподавател е най-известният представител на второто поколение на „критическата теория“ – т.нар. „Франкфуртска школа“. Франкфуртските философи имат амбицията да се доберат до идеологическата основа на властовите механизми. Неговата работа върху комуникацията, рационалността и социологията го направи един от най-влиятелните философи в света и ключова интелектуална фигура в родната му Германия.

Хабермас често се е изказвал по политически въпроси в продължение на десетилетия. Неговите обширни трудове преминават границите на академичните и философските дисциплини. Той предоставя визия за съвременното общество и социалното взаимодействие. Сред най-известните му трудове е двутомната „Теория на комуникативното действие“.

Хабермас, който е на 15 години по време на поражението на нацистка Германия, по-късно си спомня зората на нова ера през 1945 г. и как е осъзнал реалността на нацистките престъпления като нещо, без което не би намерил пътя си във философията и социалната теория. Той си спомня, че „изведнъж си виждал, че си живял в политически престъпна система“.

Той има противоречиви отношения с лявото студентско движение от края на 60-те години на миналия век в Германия и извън нея. Едновременно се ангажира с него, но и предупреждава за опасността от това, което той нарича „ляв фашизъм“ – реакция на пламенна реч на студентски лидер, която по-късно той определя като „леко неуместна“. По-късно признава, че движението е довело до „фундаментална либерализация“ на германското общество.

През 80-те години на миналия век Хабермас е видна фигура в т. нар. „Спор на историците“, в който берлинският историк Ернст Нолте и други призовават за нова перспектива за Третия райх и германската идентичност. Те са склонни да сравняват случилото се при Адолф Хитлер със зверствата, извършени от други правителства, като например смъртта на милиони души в Съветския съюз при Сталин. Хабермас и други опоненти твърдят, че консервативните историци се опитват да намалят мащаба на нацистките престъпления чрез подобни сравнения.

Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че „Германия и Европа загубиха един от най-значимите мислители на нашето време“. Той похвали „интелектуалната сила и либералността на Хабермас“ и заяви, че „гласът му ще ни липсва“.

Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф и израства в близкия Гумерсбах, където баща му ръководи местната търговска камара. Той става член на Deutsches Jungvolk, секция на Хитлерюгенд за по-малки момчета, на 10-годишна възраст.

Той е роден със заешка устна, която е изисквала многократни операции като дете – преживяване, което е помогнало за по-късното му разбиране за езика. Той казва, че е преживял важността на говоримия език като „слой в обществеността, без който ние като индивиди не можем да съществуваме“ и си спомня как се е борил да бъде разбран. Той говори за „превъзходството на писменото слово“ и казва, че „писмената форма прикрива недостатъците на устната“.

Съпругата му Уте Хабермас-Веселхьофт почина миналата година. Двойката има три деца – Тилман, Ребека, която почина през 2023 г. и Джудит.