„Математиката днес не е в полза на Запада“, каза Вандийо.

 

На срещата на върха на НАТО в Анкара в началото на юли съюзниците се споразумяха да закупят 900 ракети „Пейтриът“ и да инвестират над 40 милиарда долара във възможности за борба с дронове в рамките на пет години. В същото време Вандийо подчерта, че простото увеличаване на покупките на съществуващи западни оръжия няма да реши основния проблем.


Според него масираните ракетни атаки на Русия срещу Украйна са разкрили ограниченията на системата за противовъздушна отбрана, която е била проектирана да противодейства на по-малък брой заплахи. В същото време военните конфликти в Близкия изток доведоха до повишено търсене на високотехнологични прехващачи, необходими за борба с балистични ракети, по-специално, системите Patriot и THAAD. Такива системи не могат да бъдат бързо произведени в необходимия мащаб.

 

„Нямаме капацитет да произвеждаме 50 000 ракети „Пейтриът“ годишно. Нямаме необходимата верига за доставки и предвид цената на тези оръжия, това няма смисъл“, отбеляза адмиралът.

 

Той подчерта, че НАТО се нуждае от многопластова отбранителна система: по-евтини възможности, които могат да се произвеждат в големи количества, за да се противодейства на масирани атаки с дронове, както и сложни високотехнологични системи за борба с балистични ракети и други сериозни заплахи.


„За да унищожим евтини оръжия, които атакуват на големи вълни, се нуждаем от еднократни, евтини и масово произвеждани оръжия. Но за да унищожим най-сложните оръжия, като балистични ракети, все още се нуждаем от високотехнологични и сложни системи“, обясни Вандийо.

 

По време на срещата на върха президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон ще предостави на Украйна лиценз за производство на ракети-прехващачи „Пейтриът“. Това потенциално би могло да позволи на Киев да произвежда повече оръжия, необходими за защита от руски балистични ракети.

 

Въпреки това, когато беше попитан дали това промени оценката му, че системите „Пейтриът“ сами по себе си няма да са достатъчни за защитата на Европа през следващите пет години, Вандийо посочи по-фундаментален проблем. Западните оръжия, каза той, са проектирани с мисъл за индустриална база, която вече не съществува.

 

„Дизайнът трябва да бъде променен. Намираме се в момент, в който някои елементи ще трябва да бъдат преработени под натиска на масовото производство“, добави адмиралът.

 

Вандийо отбеляза, че НАТО е принудено да се адаптира към постоянно променяща се заплаха. Той добави, че Русия е демонстрирала способността си бързо да анализира военния опит и да променя подхода си практически всяка седмица.


„Във война, ако не се адаптираш, умираш. Цялото ти мислене трябва да е фокусирано върху това как да надхитриш врага, да го изпревариш и да действаш по-бързо. И Русия не е чак толкова лоша в това. За НАТО предизвикателството сега е колко бързо се адаптира. Това е игра на ума“, отбеляза адмиралът.

 

Украйна задава темпото на отбранителната промишленост

 

Според Вандийо украинската отбранителна промишленост все повече задава темпото на европейските и западните производители, които преди това са доставяли на Украйна значителна част от оръжията си. Украинските компании са успели бързо да разработват, внедряват и модернизират системи в отговор на промените на бойното поле.

 

„Изключително гъвкавата и бързо развиваща се индустриална база на Украйна сега задава темпото за европейската и западната индустрия“, отбеляза Вандийо.

 

Същевременно адмиралът подчерта, че предизвикателствата пред НАТО надхвърлят дроновете и системите за противовъздушна отбрана. Той отбеляза, че след края на Договора за ядрените сили със среден обсег конкуренцията в областта на ракетите с голям обсег се е засилила в Европа, което създава нов период на стратегическа нестабилност.