Адв. Екимджиев за Фрог: Има уговорка между БСП, ГЕРБ и ДПС да се пази Цацаров

Досега съществуващият конституционен модел, при който прокуратурата е в съдебната власт и е институционално независима, доказа своята несъстоятелност. Прокуратурата се утвърди като източник на корупция, институционална ненадеждност и нестабилност. Тя стабилизира единствено корупционното статукво и това става за сметка на нашите права, на върховенството на правото, на доходите и на стандарта ни на живот, тъй като корупцията пряко влияе върху благосъстоянието и качеството на живот. Ето защо има изключително силни юридически,  икономически и морални аргументи, прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт и да бъде подчинена на изпълинтлната власт или на Народното събрание.

В сегашния конституционен модел де юре прокуратурата е независима, но тя доброволно продава и осребрява много ефективно своята независимост, като се поставя в услуга на политически партии, на бизнес-кръгове и на корупционни интереси. Тя и в момента е de facto зависима, но главният прокурор избира от кого да бъде зависима ръководената от него публична институция, която ние издържаме с данъците си. Освен това прокуратурата не може да бъде контролирана от обществото и от останалите власти, тъй като Конституцията й гарантира тази безконтролност, за да бъде тя независима.

След като в продължение на повече от 20 години видяхме как прокуратурата търгува своята независимост и доброволно се поставя в зависимост от частни и корпоративни интереси, нека тази независимост бъде жертвена за сметка на надежден обществен и институционален контрол. Нека не си правим илюзии, че прокуратурата може да остане независима в сегашния ú формат, защото в продължение на повече от 20 години всеки главен прокурор осребряваше чрез влияние, пари и зависимости, независимостта на цялата институция. Нека главният прокурор да бъде подчинен или на Парламента, или на МС и да се знае, че когато държавата не успява в битката с престъпността, за това носи отговорност както изпълнителната или законодателната власт, така и подчинената й прокуратура. Защото сега какво се получава? Когато няма успехи в битката с престъпността, правителството казва: „Това е проблем на независимата прокуратура и ние там не можем да се месим”. А прокуратурата казва: „Гледайте си работата, ние не сме зависими от никого и ще правим каквото си искаме”.

След като Прокуратурата в продължение на повече от 20 години показа, че не иска да бъде независима, нека тя да бъде поставена под контрола на други власти и институции и заедно с тях да носи отговорност (включително и лична на главния прокурор) за провалите в политиките срещу престъпността и корупцията.