Алтернативна реалност или невъзможни алтернативи

Ето пълния текст на публикацията на Любомир Аламанов:

Алтернативна реалност или невъзможни алтернативи

Чета различни коментари, как Петков и Василев е трябвало да направят помощта за Украйна по друг начин. Как е трябвало да го обявят, да го разгласят, да го направят под прожекторите на камерите…

Измамната дистанция на изминалото време понякога създава погрешни впечатления за отминалите събития. Например „Ех, по бай Тошовото време се живееше спокойно“, игнорира изцяло репресивния режим, телената ограда по границата и чакането за елементарни домакински уреди с месеци.

По същия начин и изкусителната лекота на използване на днешната реалност в оценка на решения в миналото може да доведе до сериозни грешки, защото не отчита тогавашната ситуация, с тогавашните обстоятелства и тогавашни възможности. Не може да се даде реална оценка дали взимането на решение за активна подкрепа на Украйна е можело да стане по алтернативен начин, ако не си припомним в каква среда оперираха Петков и Василев:

• Тогавашният военен министър Стефан Янев направи поредица от изказвания, които са в пряко противоречие с позицията на НАТО. Поискана му е оставката на 28.02.2022г.
• Президентът Радев заемаше все повече про-руски позиции и атакуваше правителството Петков още от началото на февруари.

• Всички мислеха, че армията на Русия ще премачка Украйна за няколко дена. Никой не предполагаше как комунистическата корупция е прояла цялата им система.
• Единият коалиционен партньор – БСП, си пазеше избирателите и не даваше и дума да се каже за въоръжаване на Украйна.

• Другият коалиционен партньор – ИТН, демонстрираше предимно про-руски позиции.
• Руското посолство имаше 70-80-90 служителя, и споделяше на официалната си страница изказванията на военния министър Янев. А те, изказванията това, си бяха точно като за споделяне от Руското посолство.

• ГЕРБ – най-голямата опозиционна партия, истерично губеше времето на парламента. Поставяше рекорд след рекорд по безсмислени процедури, само и само нищо да не се приеме. Тези дни сами го отбелязаха с гордост.

• Борисов все още не беше яростен евро-атлантик. Този „широк десен завой“, както го оцениха огромна част от „независимите“ анализатори, той предприе през късното лято. Преди това по негови думи е можело да се разбере с Путин, като му подари още едно кученце.

• ДПС, другата опозиционна партия, не харесваше ПП. И аз не знам защо, но хич не ги харесваха.

• Възраждане… Няма смисъл да се говори за Възраждане и Украйна.
• Газпром започна да поставя тежки условия.

• Синдикатите истеризираха и искаха веднага да се сключи нов договор с Газпром иначе държавата щяла да изчезне.

• Някои работодателски организации също настояваха за разбирателство с Газпром и Русия като цяло. Това накратко беше ситуацията тогава.

Не знам как може да се мисли, че в онази ситуация и с онази заобикаляща среда Петков и Василев можеха да изберат алтернативно решение и да направят публично оказването на помощ за Украйна. То само по казуса с Македония стана кошмар, представям си какво щеше да бъде за Украйна.

Да, щеше да има публичен шум и пушилка. Но нямаше да има реална помощ. И може би днес ситуацията щеше да е корено различна. Понякога алтернативите на тежката реалност са много, ама много по-неприятни.

Ако нещо ще остава в историята покрай този казус, то вероятно това ще са следните три изказвания:

• Германски медии: „България – страната, която тайно спаси Украйна“.

• „Кирил Петков показа интегритет и аз завинаги ще съм му благодарен, че успя да вложи цялото си политическо умение, за да намери решение на проблема с оръжията“, казва външният министър на Украйна Дмитро Кулеба пред германската медия.

• Речта на Василев обръща мнението на министрите. И едва два дни по-късно Брюксел започва да налага икономическите санкции. В европейските кръгове те са наричани „българското предложение“.

И никой няма да помни дребните политически глупости, с които дребните политици се опитват да омаловажат направеното тогава.

Едните са помогнали и са спасили Украйна, без да го тръбят. Другите само истерично говорят, без да направят нищо. Два свята. Единият е толкова лъжлив…

Идват избори. Мислете, моля ви. Гласувайте за хората, които реално правят нещо. А не за тези, които само плямпат, за да ви объркат.
Спокоен ден!

#нитоденбезрешения
#нитоденбезалтернативи
#нитоденбезотговорност