Амнести Интернешънъл: Гладът е навсякъде в Газа, колегите ни умират от глад

В официално съобщение от 23 юли Амнести Интернешънъл посочва, че гладът вече засяга не само цивилното население, но и самите хуманитарни работници, които се редят на опашки за храна под риск от стрелба. Някои от тях умират от недохранване, докато се опитват да спасят други. „Гладът е навсякъде в Газа“, заявяват от организацията.

109 хуманитарни и правозащитни организации настояват за незабавни действия: отваряне на всички сухопътни гранични пунктове, пълен достъп на ООН до хуманитарни доставки и край на обсадата. По данни на ООН, към 13 юли най-малко 875 палестинци са загинали, докато са търсили храна, включително на разпределителни пунктове и по маршрути за доставка. Над два милиона души са насилствено разселени, а последната заповед за евакуация от израелските сили от 20 юли ограничава движението на палестинците до под 12% от територията на Газа.

Лекари в района съобщават за рекордни нива на остро недохранване, най-вече сред деца и възрастни. Отпадъци се трупат, водата е замърсена, хиляди страдат от диария и дехидратация. Разпределенията в анклава достигат едва 28 камиона на ден, което е крайно недостатъчно за нуждите на населението.

Въпреки че хуманитарните агенции имат готовност и ресурси, достъпът до помощите е ограничен, включително и до тонове складирана храна и медикаменти, намиращи се дори на територията на Газа.

Амнести обвинява израелското правителство, че чрез административни и бюрократични ограничения възпрепятства хуманитарната мисия. Организацията подчертава, че подлагането на цивилни на глад като военна стратегия е военно престъпление.

Според Световната програма по прехраната, настоящите условия правят доставките и разпределянето на храна практически невъзможни. Представители на организации на място описват дълбоко психологическо страдание сред децата. Някои споделят, че предпочитат да „отидат в рая, защото поне там има храна“.

Амнести Интернешънъл и десетки други организации настояват правителствата по света да прекратят бездействието и да се договорят за незабавно и трайно прекратяване на огъня. Според тях „фрагментарните споразумения и символичните жестове“ не могат да заместят реални действия и нарушават моралните и юридическите задължения на държавите.