Анализатор: Политикономия на рубладжийството

Типично за тях е, че сделките, които сключват за своите услуги представляват търговия с влияние - в политиката, икономиката, съдебната система, медиите, въобще - в нашата публичност. Защитата на руските интереси варира от вземамето на конкретни решения в политиката, през назначаването на верни хора на ключови властови позиции, до манипулация на общественото мнение при интерпретация на вътрешните и международните събития.

Каква е икономическата мотивация на “рубладжиите” от такъв вид сделки?

Две са основните обединяващи качества на разнородната група рубладжии - да притежават възможности за съществено обществено влияние и парите да са на първо или много високо място в тяхната ценностна система.

Поради факта, че притежават влияние - рубладжиите обикновено са образовани хора, с добри професионални умения, дори с репутация на водещи в своята област. Но пазарът не възнаграждава в достатъчна за тях степен тези техни умения.

Рубладжийството е именно възможност срещу тези умения да се получи непазарна рента, с която рубладжиите да скочат в по-горен имуществен клас: от бедни да станат ниска средна класа (обикновено в медиите), от ниска - във висока средна класа ( в държавната администрация) и от средна класа - сред най-богатите (в бизнеса и политиката).
Пазарната икономика от западен тип, която работи чрез конкуренция и доминиращо на меритократичен принцип не може да осигури такава рента. Затова и приемайки сделката - рубладжиите започват да работят срещу нея - като система и срещу нейните адепти, които по правило са свободните професии от средната класа и тяхното политическо представителство, за което борбата срещу корупцията е топ приоритет .

Затова на медийно ниво, враг номер 1 е “Америка за България”, която финансира дейности и организации, които изповядват демократични ценности като свобода на медиите, но при високи журналистически стандарти.

На икономическо ниво, рубладжиите атакуват най-често бизнесите, които работят на пазарен принцип и не зависят пряко от държавата.

На политическо ниво, рубладжиите атакуват партиите и политиците, които се борят срещу корупцията и за върховенство на правото, защото то ограничава възможностите за рентата, която ги вкарва сред най-богатите.

Рубладжийството обаче не е просто една нормална сделка, която може да се разтрогне. То е еднократна сделка, чрез която рубладжията продава
влиянието си, доколкото и докато го има, без право на разтрогване. Защото вече е оставил следа, която става компромат и чрез него купувачът притежава самия рубладжия. По този начин той става завинаги руски актив при условия, върху които няма преговорна сила.

Руските активи се разполагат навсякъде в публичната система и се превръщат в бутони за руско влияние.

Рубладжиите смятат за нормално да правят това, за което им се плаща без някакви морални засечки. Поради тази причина те възприемат всички други, като мотивирани по същия начин за своите действия. Ако някой каже, напише или протестира срещу Русия и Путин - значи е платен като тях, но от “американския лагер”. За тях е невъобразимо да се прави нещо за обществото без заплащане. Немислимо е някой да си “губи времето” да променя нещо в обществото без лична награда. Абсурдно е някой да се бори за принципи, за да има справедливост, сигурност и свобода за работа и творчество за всички. Непонятни са им хората, които искат да печелят само от собствения си продукт чрез пазара, но при ясни и защитими правила. Затова и подозират своите низости у другите.

Единственият начин за съхранение на рубладжийската класа е осигуряване на непрекъснат поток от зелени “рубли”. Затова превземането на институциите - чрез които да се осигури гръбнак на този монетарен тръбопровод - е първостепенна цел. А когато случайно се изпусне контрола върху тях - както стана с влизането на ПП и ДБ във властта - реакцията не е много по-различна от тази на наркоман в абстиненция: истерична, радикална, трескава.

Рубладжийството е колективно занимание - без непременно да работят по общ план с разпределени задачи - рубладжиите винаги знаят кой е техен човек и кой е враг. Както в праисторическите времена, за рубладжиите има тотеми, чрез които те засвидетелстват вярност към групата. Такъв тотем е езикът - колкото повече е близо до фразеологията на късния соц, толкова по-бързо са приемани за “наши”.

В състава на обязанностите са уважение или най-малкото мълчание за Путин и задължителна омраза към САЩ. Универалната индулгенция за всичко, което правят рубладжиите пред тяхната съвест е, че тяхното монетарно подплътено дело е помощ в свещената война на православието и славянството срещу извратения Запад. А всъщност в защита на техния начин на живот, който е предизвикан от западната парадигма.

Лоялността към групата се възнаграждава, отлъчването наказва.

Рентата всъщност е функция не само на еднократно дело, а именно на тази лоялност, която прави рубладжиите дълготраен руски актив за многократно ползване. За по-сложни активни мероприятия, чийто резултат е възможен само със задружни усилия, рентата е колективната добавена стойност на групата, генерирана от индивидуални дейности, но синхронизирани от външни и вътрешни центрове за управление на руските активи.

Това, което дава виталност на Рубладжийството е и неговата ахилесова пета - откатите на руските компании и проекти у нас. Спирането на газа от “Газпром” е свидна жертва и невъзстановяема загуба. Но остават Лукойл, ядреното гориво, руската военна техника, пристанищата, границата и още няколко по-малки поточета.
Краткото управление на ПП-ДБ удари повече или по-малко от тях: освен спирането на руския газ, Лукойл започна да плаща данъци, а след декември няма да може да изнася руски нефт; водят се преговори за американско ядрено гориво за АЕЦ; границата на Капитан Андреево беше ренационализирана; съветската бойна техника няма къде да се ремонтира и т.н.

И затова воят на рубладжиите е оглушителен като на ранена руска мечка. И хвърлят всичко в предстоящите избори - в правителството, съдебната система и медиите - като в последен бой.

Евгений Кънев, икономист