Анализаторът Илия Налбантов за Фрог: Македония - дълбоката рана на българското тяло и душа

Очертава се твърде сериозно предизвикателство пред тази съвместна инициатива, която със сигурност ще направи усилия да утвърждава евроатлантическите ценности от двете страни на границата. В опит да се подпомогне това усилие е необходимо да бъдат артикулирани някои аспекти, които няма как да бъдат прикрити с изкуството на словесната еквилибристика. За общия успех ще са необходими съвсем конкретни, резултатни действия, които да ускорят процеса на европейска интеграция на Македония, а на България да докажат, че може да отстоява цивилизовано интересите на своята етническа общност, но и устойчивостта на своята идентичност не само в пространството на ЕС.

Много внимателно анализирах опита от една подобна съвместна инициатива, осъществена в периода от 1995 до 1997 година – Лесидренските срещи. Констатацията е, че и при двете има много сходства, както в участниците, така и в очакваните резултати. Един от категоричните резултати на Лесидренските срещи беше артикулиран от най-младия участник в тях, след общуването му със своите връстници. Накратко може да бъде представена с актуалните за днешното време медицински термини: югощамът и още по-заразния сърбомански щам на антибългарския вирус дълбоко е проникнал в личния и обществен живот на македонските граждани. Въпреки индивидуалните позитиви в междуличностните отношения, когато стане въпрос за свободата да се изразят доказателства за наследствена българска идентичност, във всеки македонски гражданин настъпва раздвоение.

Четвърт век след Лесидренските срещи няма доказателства за преодоляването на тази емоционална реакция, даже напротив, чрез системните префинено-репресивни, формални и неформални внушения и действия на административния и силовя апарат на македонската държава, тази емоция продължава да възпалява и без това дълбоката рана в македонското общество и съответно в македоно-българските отношения. Няма по-категорично доказателство за този възпалителен процес от разликата между броя на получилите българско гражданство и броя на деклариралите в последното преброяване българска идентичност граждани на Македония. Тук трябва да се направи една забележка, която в бъдеще може да се използва за провеждането на оздравителни процеси. При неформални общувания не само тези 3504, а значителна част и от 96-те хиляди македонци с български паспорти изповядват идетификационната формулата: „Македонец – българин високо качество“!

Антибългарската репресивност, със своите дълбоки корени в държавния, общински и силов апарат на Македония е първата голяма тема пред учредителите на новата инициатива. За намирането на решения по нея трябва да се открият формули, които да способстват за преодоляването на огромни по своята обществена дълбинност предизвикателства, част от решенията по които може би се съдържат в отговорите на следните въпроси:

- възможно ли е с евроатлантическа риторика да се разруши културата на перфидна репресивност спрямо македонците, отстояващи своята българска идентичност и по този начин целокупният македонски народ да възприеме София за свой съюзник?

- по стечение на текущите исторически събития, които разтърсват световния ред за сигурност, да се промени отношението на българската и македонската общественост към Белград, като източник на рискове и заплахи?

- как да се осъществи проевропейска трансформация на организираната по югомодел и с ментални зависимости от Белград държавна и общинска администрация в Македония, и как в България да продължи процесът на разграждане на остатъците от съветския командно-административен модел за управление?

- какви социално-антропологични похвати ще се използват, за да се гарантира, че трансформацията в административната култура на държавно и общинско ниво ще може да изключи и най-малката възможност за генериране на антагонизъм към изконно българското?

Уверен съм, че усилието ще намери своята обществена поддръжка от двете страни на съществуващата граница. Но тук има един подводен камък. Процесът за всяка една от страните да се окаже фрагментиран и чрез евроатлантическата риторика да се прикрият дълбинните проблеми. Посланията да се възприемат като пробългарски и антимакедонски или като промакедонистки и антибългарски.

В тази връзка би следвало да се осъществи прагматичен подход за оказване на въздействие не само върху администрациите и политическите ръководства на двете държави, но и върху обществата за осъществяването на конкретни проекти. Желаният успех би могъл да се развие, чрез съвместни усилия за реализирането на конкретни проекти. Супервайзерството на европейските институции и стратегическите ни партньори при е не само препоръчително. От резултатите ще зависи деблокирането на преговорния процес с РСМ за членство в ЕС.

Погледнато критично, въпреки петнадесетгодишното ни членство в ЕС и осемнадесетгодишното в НАТО, ние още не сме се отърсили от съветизирания командно-административен модел на управление. Това е съществена пречка при осъществяването на конкретни проекти с Република Северна Македония.
Ето защо и двете страни трябва да положат усилия, за да се постигнат реални резултати. Трябва да се подчертава на всички наши съюзници и стратегически партньори, че ветото на България не е самоцелно, то е продиктувано от негативните последствия, които юго и сърбоманските щамове, заедно с командно-административните остатъци в българското управление, могат да генерират рисков потенциал за бъдещо ерозиране на евросъюза.

Всеки натиск за стартирането на процеса в конкретни срокове ще бъде продуктивен за еднодневни политически оператори и недоброжелателите на евросъюза и контрапродуктивен за изграждането на работеща, устойчива на бъдещи предизвикателства българо-македонска или македоно-българска сплав. Трябва да се има предвид и наличието на субекти и фактори, който нямат интерес от тази сплав, и ще се използват всички възможни средства тя да не бъде създавана, а ако не може да се спре този процес, тя да бъде достатъчно крехка за бъдещото ѝ разрушаване.

Процесът на реализирането на съвместни българо-македонски или македоно-български проекти ще покаже в действителност реалната готовност на македонското общество да функционира в рамките на ЕС, а на българското, че притежава задължителната идентификационна устойчивост на европейската цивилизация.

Ето някои направления за работа, които биха могли да подпомогнат успеха на тази и всички други инициативи, които работят на общото българо-македонско поле.

1. Намирането на подходящи политически формулировки, които да избягват всякакви възможности за изкривяващо историческата истина отношение към македоно-българското/българо-македонското наследство.

2. Преодоляването на съпротивата за построяването на българо-македонския участък от коридор № 8. Тук трябва да се чуе набора от македонски аргументи, защо това не се случва, и да се потърси формула за случването на този участък от по-големия проект до Дурас – Албания. Нашите стратегически съюзници са наясно с истинските причини и фактори, които възпрепятстват реализацията на този изключително важен участък, защото осигурява бързи жп и автотранспортни връзки по полосата Дурас – Скопие – Прищина – София – Бургас. На фона на войната в Украйна и очертаващото се в дългосрочен план милитаризиране на разширения Черноморски регион, тази транспортна полоса придобива значимост, която поражда следващото направление.

3. Ускоряване на процесите по изграждане на съвместни военно-технически способности, които да гарантират сигурността в региона срещу всякакви рискове и заплахи. Само един пример е достатъчен за да открие перспективата за много други възможности, към които би могло да се присъединят всички страни членки на НАТО от Балканите. Това е изграждането на съвместни системи за наблюдение на въздушното пространство, Air Policing, противовъздушна и противоракетна отбрана на инфраструктурата по коридор № 8.

Практическите резултати от изпълнението на конкретни проекти по тези три направления неминуемо ще доведе до категорични доказателства за преодоляването на постюгославските и постсъветските остатъци на командно-административните системи на двете страни. Стартирането на преговорния процес за членство на Р С Македония в ЕС, без да е доказано чрез реални резултати отстраняването на юго-и сърбоманските щамове в македонското общественото е дълбоко погрешен подход. Остатъци от тези щамове са налични и в другите страни от бивша Югославия. Тези щамове са платформа за възкресяване на тоталитарни идеологии от типа на коминтерновските и това е не само риск, но и пряка заплаха за единството на съюза. Формалният подход сега ще е предпоставка за генериране на проблеми в бъдеще. Опитът на Западния свят с Русия, довел до поредната война в Европа, е достатъчно показателен, за да не се отчита рискът от такива подходи.

Съществуващата политико-административна култура без катарзис няма да бъде излекувана. За Македония този катарзис е българското вето за началото на процеса за присъединяване към ЕС. За България катарзисът е преодоляването на разделението по отношение на войната на Русия в Украйна.

Двата катарзиса само привидно се различават. Съвместното изживяване на последствията от югокоминтерновските при тях и постсъветските травматични ефекти при нас, ще гарантира устойчивост на двете общества при успешното преодоляване на бъдещи предизвикателства. Само със съвместни действия ще излекуваме общата ни рана. Рана отворена от имперските амбиции на велики и не толкова велики сили.

Илия Налбантов

Посвещавам тази статия на моя прадядо Георги Налбантина (незв. – †1928 г. с. Племня, Драмско) – организатор на пощенската служба на действащите в Драмско, Серско, и Ксантийско български чети през периода 1898 – 1919 год.