Арабист пред Фрог: Шестгодишно поиска да се върне в Афганистан, тук умираше от глад

Много енергично дете, но цялото беше в белези от изгаряния-ръчички, краченца. Имаше шрапнел близо до гръбначния стълб. Те бяха дошли при нас, за да се върнат в Афганистан. Но в крайна сметка избягаха. Искаха да се върнат, защото в България живееха като скотове. Бащата беше взел решение да се прибере в родината си, без значение дали ще го убият.

Намериха начин, някой му изпрати пари и изчезнаха. Предполагам, че за Сърбия са тръгнали, защото това беше канала. С бащата говорихме на английски, детето си мълчеше, беше много скромничко. Мъжът беше решил да се прибере, живееха навън, а идваше студа. Бащата откровено ми каза: Аз не искам да се връщам, но това е единственият ми вариант, за да не умра от глад. В един момент дойде, извини се и помоли да спрем връщането. Не ми каза, че ще бяга, но се досетих, допълни преводачката.

На въпрос дали си личи кой от коя страна е, тя обясни: Много лесно мога да разпозная кой имигрант е от Сирия и кой не. Вероятността да попадна на „професионалисти” в тази област, който да имитират диалекта на живеещите в Срия, е рядка, но съществува.

Първо хората, живеещи в различните региони имат различен външен вид. От пръв поглед мога да ви кажа кой идва от Северна Африка и кой от Близкия Изток. Те изглеждат по различен начин. Диалектът ги „предава” веднага, те са коренно различни. В Северна Африка например използват много френски думи, берберски. Диалектът на срийците изцяло е базиран на арабския език. Книжовният им език се използва само официално. Идващите от Мароко, да речем, вместо „т”, казват „ц” и това веднага ги издава. Омекотяват буквата. Когато искам да проверя откъде са, ги питам за нещо конкретно. Била съм там и няма как да ме излъжат.

Винаги се усеща, когато някой иска да ме излъже от коя страна идва. Те се подхилват, въртят си очите. Повечето го правят, за да им е по-лесно. Имигрантите изобщо не искат да останат в България, а да отидат в някоя от европейските страни. Била съм в Сиря, очарова ме, защото беше едновременно светска държава, но имаше хубави места, свързани с културата и миналото й. Повечето от приятелите ми са избягали вече от Срия.

Голяма част са в Йордания, има и в Канада, Турция и Германия. Чувам се с тях и знам, че всички страдат. Най-добре се чувства тази в Канада, той отиде при роднините си още преди кризата. Те искат да се върнат, но ги е страх от всичко- от властта и от „Ислямската държава”. В интерес на истината някои от тях одобриха ударите на Русия срещу терористите. Други пък коментират, че това е игра на великите сили. Настроенията са много противоречиви. Едни са за режима, други против, но са единни, че не виждат спасение. 20-30 годишните мъже, които влизат на групи са случайни хора.

В началото идваха млади мъже-сирийци, защото трябваше да влязат в казармата. Сред тях може да има внедрени терористични елементи. Проблемът не е, че идват толкова млади. Възрастни хора и жени също се взривяват, припомни Ана Минчева.