Никой не си мърда пръста, за да помогне на бизнеса. Каквото зависи от тях си го правят, не чакат ни община, ни държава. Дадох си сметка, че съдбата е иронична, понякога жестока. Още не съм с костюма под душа. Иронична е, защото се наложи да попадна в ситуация на мой клиент. Години подготвях хора за политиката. И сега- хоп-аз в обувките.
От друга страна си казвам – помагаш на този, този и този. Но, по дяволите, няма кой. Писна ми да чакам. След изборите ще поканя всички фирми, които са били ограбени от управлението на Борисов, за да видите колко е впечатляващо.
Страхът ще си отиде, в момента, в който хората осъзнаят, че могат да направят нещо заедно. Пораженията ще трябва да се лекуват бавно, с убеждения. И с натиск от страна на държавата. Не с принуждаване. Казах на хората – не очаквайте да ви лъжа. Не съм аз човекът. Държавната администрация – 400 000 души, един месец отпуска за тези, които не искат да се ваксинират. След това довиждане. И без това е раздута администрацията.
Винаги сме били странна коалиция. Направихме го, защото подадохме ръка на всички. Подадохме и на Христо Иванов и Атанас Атанасов, подадохме и на Слави Трифонов. Това, което 14 месеца криха и лъгаха, стана известно в комисията за полицейско насилие. Оказа се, че сме много ефективни. Ние сме смъртоносно ефективни. Имаме много за вършене. Но за толкова време-толкова работа.
Това, което се случва е, че Цветан Цветанов държи ГЕРБ живи. А не Бойко Борисов. Сигурно трябва да има обединение при нас – партиите на промяната. Не зная какво ще се случи, зная како ние ще направим. Социология не чета ,те са рекламни съобщения. Ние като най-малкото камъче в обувката, трябва да влезем.
