Посещението е планирано за 1 юли, въпреки че окончателната програма все още не е финализирана. То идва в момент, когато Пашинян се стреми да затвърди отклоняването на Армения от Москва и да задълбочи отношенията на страната с Европейския съюз.

Това ще бъде второто посещение на Урсула фон дер Лайен в Армения в рамките на по-малко от два месеца. През май тя беше в Ереван за срещата на Европейската политическа общност, организирана от Армения, а след това участва и в първата среща на високо равнище между ЕС и Армения.

Настоящите избори в страната бяха първите след изтеглянето на руските сили от Нагорни Карабах през септември 2022 г. Москва беше разположила там свои миротворци след войната две години по-рано. Районът, който международно е признат като част от територията на Азербайджан, дълго време беше под контрола на етническото арменско население след конфликта от 90-те години. След азербайджанската военна операция за възстановяване на контрола над региона почти цялото арменско население напусна района.

След тези събития Никол Пашинян ускори политическия завой на Армения към Запада. Страната преустанови участието си в Организацията на договора за колективна сигурност – военен съюз, доминиран от Русия, и започна да заявява интерес към бъдещо членство в Европейския съюз.

Пашинян спечели трети мандат и запази парламентарното си мнозинство, въпреки твърденията за опити от страна на Москва да повлияе върху изборния процес. Кампанията беше белязана от обвинения за намеса и купуване на гласове, като арменските власти задържаха над 40 души по предполагаема схема, в която са били замесени лица, свързани с опозицията.

На фона на влошаващите се отношения между Ереван и Кремъл Европейският съюз засили политическата и финансовата си подкрепа за Армения. Брюксел наскоро потвърди отпускането на 34 милиона евро, с които да бъдат компенсирани последиците от новите руски ограничения върху арменския износ и да се подпомогне пренасочването на търговията към европейските пазари.

Освен финансовата помощ ЕС разполага и гражданска наблюдателна мисия по границата между Армения и Азербайджан, като целта е да се подпомогне стабилността в региона.

Визитата на фон дер Лайен се очаква да бъде пореден знак, че Армения се превръща в един от новите фронтове на геополитическото съперничество между Европейския съюз и Русия в Южния Кавказ. Още повече, че последният вот беше възприеман от мнозина като своеобразен референдум за бъдещата геополитическа посока на страната.

Реакцията на русия и нейните проксита

Премиерът Никол Пашинян и неговата партия „Граждански договор“ спечелиха близо 50% от гласовете и запазиха управлението на страната. В същото време обаче управляващите загубиха конституционното си мнозинство, което дава на опозицията възможност да блокира ключови промени и реформи.

Според наблюдатели това показва нов подход от страна на Москва – вместо директен опит за сваляне на правителството, както в минали периоди, Кремъл залага на стратегия за отслабване на властта на Пашинян и укрепване на проруски политически сили вътре в страната.

Един от основните инструменти е икономическият натиск. Русия въведе ограничения върху вноса на част от арменските стоки, сред които плодове, зеленчуци, алкохол и селскостопанска продукция, с което показа, че все още разполага със сериозни икономически лостове спрямо Ереван.

Паралелно с това руски представители отправиха предупреждения към арменското ръководство. Москва заяви, че по-тясната интеграция с Европейския съюз е несъвместима с членството на Армения в Евразийския икономически съюз и настоя за решение чрез референдум за бъдещето на страната в руската икономическа зона. Кремъл предупреди и за рискове при продължаване на западния курс, като направи намеци за възможен „украински сценарий“.

Наред с икономическия и политическия натиск, Русия активизира и информационните си кампании. Проруски канали представяха Пашинян като „зависим от Запада“ лидер и обвиняваха правителството, че застрашава сигурността на страната. Част от посланията целяха да убедят обществото, че сближаването с Европа може да доведе до ново напрежение с Азербайджан.

Основен политически инструмент на Москва след изборите се оказа новата партия „Силна Армения“, оглавявана от руско-арменския бизнесмен Самвел Карапетян. Формацията, подкрепяна и от среди около бившия президент Роберт Кочарян, се превърна в основен център на проруската опозиция. След обявяването на резултатите Карапетян определи изборите като нелегитимни и обвини властите в политически репресии. Опозицията започна да налага тезата, че изборният процес е бил повлиян от западни фактори, а не от реалната воля на избирателите.

Друг важен фронт е парламентът. Загубата на конституционното мнозинство означава, че правителството ще срещне сериозни трудности при промени в основния закон. Това е особено важно за отношенията с Азербайджан, тъй като Баку настоява Армения да премахне текстове от конституцията, които според него съдържат териториални претенции към Нагорни Карабах, като условие за окончателен мирен договор.

Въпреки че изборите потвърдиха европейската ориентация на Армения, резултатът показа, че Русия все още има значително влияние в страната. Партията на Карапетян получи около една четвърт от гласовете – значително повече от предварителните очаквания – и вече разполага с политическа платформа, чрез която Москва може да оказва натиск върху бъдещите решения на Ереван.

Така Армения остава в центъра на сблъсъка между руското влияние и европейската перспектива – с правителство, което гледа към Запада, но с опозиция и икономически зависимости, които дават на Кремъл възможност да играе дългосрочна роля в бъдещето на страната.