Бай Пешо от Дебнево и капачките, които ще ни оправят живота

„Не се търпи вкъщи“, вика си старецът, па излезе на мегдана да сподели радостта си с останалите неколцина живи набори. И като го зачесаха всички дружно този дефицит, та за има няма половин час с 200 го оправиха. То не бе външен дълг, то не бе брутен вътрешен продукт, увеличени пенсии и заплати. Най-дискутабилна за старците се оказа темата за  индекса на потребителските цени. Но Пешо беше си научил урока от премиера: докато всички спореха по темата, той рязко смени посоката - към безработицата. Беше чул от своя любим управленец, че и тук сме първенци, ама не успя да си спомни дали само в Европа или в целия свят.

Мисловният напън сякаш отвори нов файл в главата на Бай Петър - за производителността на предприятията, с които министър-председателят се хвалеше през есента. Този път обаче един съселянин го попари, като му напомни, че Борисов млъкнал по въпроса, след като изследване на Евростат опровергало хвалбите му. Опонентът на Пешо натисна ребром с въпроси от рода на: „Знаеш ли колко милиарда изхарчи правителството през последния месец декември? Осем. Осем милиарда – пуф и ги няма! Такова чудо не е било никога.  А знаеш ли колко харчи средно? По 3, 5 млрд! Нещо да кажеш“, подвикна му онзи.  Петър онемя. Чувстваше се сякаш са опрели нож в гърлото му.

Влюбеният в Бойко пенсионер обаче не се отказа. Финтира веднага с нова тема - дългосрочния рейтинг на страната според международната рейтингова агенция Moody’s. Беше гледал Борисов, приседнал на един пън край пътя и отново се опита да вземе връх в разговора. Заформи се обаче спор -  едните викат: „измама е“, а другите: „жива истина си е“. Но Бай Пешо, който очаквано се оказа от втория лагер, наддума другите, като ги увери, че и по този показател ще стигнем нови върхове, „защото тази работа на Бойко му е като две и две и при него няма лабаво“, стига да му се дадат поне още 10-на години да управлява.  

Накрая, от кеф, че е наддумал  най-опърничевия  си съперник от махалата,  хвърли капата на земята и се зарече да не мръдне от мястото си, докато Борисов не се появи с джипа, за да се здрависа с него. Сигурен беше, че както ги е подкарал селата в последно време, много скоро ще стигне и до тяхното село. Сърцето на пенсионера подскочи, а фантазията му и тя като адреналина - „удари тавана“.  Мисли си: „Пък току- виж ме забележи и ми рече: „Как е, наборе? Пътят до Троян как е? Ще ти направя нов до Мачковци, да не ходиш пеша. Нанков, Ананиев, записвайте си, че ми е важно!““.

Петър обаче не е вчерашен и зане, че за добрините на Борисов, трябва да се отблагодари по някакъв начин. И изведнъж светла мисъл озарява лицето му, скрито зад маската. „Тука си имаме една прекрасна госпожа. От Мачковци е. Ще я запозная с премиера, пък каквото сабя покаже. Той си има мъжки потребности, както сам каза, а госпожата я бива в това направление. И няма да се прави на Мата Хари и да снима...“.

Мислите за евентуалната пикантна история го накараха да се замечтае за нещо далеч по-приятно от темата за финансите.

В този момент край него се раздвижи някакъв силет. Стресна се, но разпозна съпругата си. „Нали те изпратих  да пуснеш събраните капачки в "сърцето". Забрави ли, че всяка капачка е инвестиция в бъдещето, в здравето?" - попита бабата и нервно бръкна в джоба на панталона му. Извади 4-5 капачки и ги мушна в дупката на металната кутия, поставено до самотната спирка.

Докато се отдалечаваха мозъкът на възрастният запресмята: Кутията със „сърцето" е едва до половината. Колко капачки ще трябва да се съберат навсякъде, че да се оправим един ден?“. 

Катя Илиева