В някои райони на страната водните загуби надхвърлят стряскащите 80 процента. Според официалните данни от отчетите за изпълнение на бизнес плановете, най-тежко е положението във ВиК – Сливен с 81,18% загуби, следвано плътно от ВиК – Перник със 79,46%. Сериозни проблеми с водопреносната мрежа отчитат и в Добрич (74,74%), Плевен (74,04%), както и "Водоснабдяване – Дунав" (73,42%). За столицата загубите възлизат на 68,44%.
На фона на катастрофалните загуби, ръководителите на ВиК дружествата получават възнаграждения, достигащи десетки хиляди евро годишно. За 2024 година управителят на ВиК – Смолян е декларирал рекордна годишна заплата от близо 87 942 евро, въпреки че загубите в региона надхвърлят 45%. Във ВиК – Варна годишното възнаграждение е около 82 829 евро при над 65 процента течове по мрежата. Сериозни суми са разписвани и за директорите в Стара Загора (над 79 250 евро) и Пловдив (над 78 220 евро).
Експертът по оптимизация на процеси Богомил Атанасов определя ситуацията като „умишлен саботаж“ и „добре смазан престъпен синдикат, който използва най-жизненоважния ресурс като заложник“. Според него системата умишлено се поддържа в състояние на постоянен хаос, за да се оправдават скъпи аварийни ремонти и надути обществени поръчки.
