България отбелязва Деня на Съединението. Честит празник!

След службата, която започва в 10:00 часа и ще се води от Пловдивския митрополит Николай, в двора на храма пред паметника на Гаврил Кръстевич ще бъдат тържествено поднесени венци. Честванията продължават с поднасяне на цветя пред паметника на майор Райчо Николов в 11:30 ч. и пред паметника на Захари Стоянов в 12:00 часа.

Атрактивната възстановка на комитет "Родолюбие" за събитията от 1885 година започва в 19:00 часа на Римския стадион в центъра на Пловдив. В 19:45 в Регионалния исторически музей ще бъде представена изложбата "Сандро – княз Александър фон Батенберг".

Тържествената заря-проверка ще започне в 20:30 часа на площад "Съединение", на която ще присъства и президентът Румен Радев. От 21:00 часа започват поредица атрактивни артистични събития по цялата улица "Иван Вазов" под надслов "Улица Станционна".

Варна отбелязва Съединението на България на мястото, където преди 139 години княз Александър Батенберг провъзгласява единството на българските земи. В 10:00 часа пред паметната плоча на площад “Независимост” с военен ритуал ще бъдат положени венци и цветя.

Шествието ще тръгне от площада в 10.15 и варненци ще поставят венци и цветя и пред паметника на загиналите в Сръбско-българската война до Археологическия музей. Там ще бъде отслужена и заупокойна молитва.

В 18:00 часа на площад “Независимост” започва най-интересната част от тържествата – актьори и ентусиасти ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.

По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.