България продължава да стои на дъното на Европа по върховенство на закона

Въпреки това все пак държавата ни е подобрила резултатите си, изкачвайки се с две позиции нагоре – на 60-то от 62-ро място през миналата година.

През последната година 13 от общо 31 държави отбелязват спад в Европейския съюз, Европейската асоциация за свободна търговия и Северна Америка. От тези 13 държави 4 са отбелязали спад и през предходната година.

По отношение на ограниченията на държавните правомощия страната ни се изкачва на 81-во от 95-то място, но в справянето с корупцията се наблюдава спад с една позиция – от 76-то на 77-мо място. Първият фактор измерва степента, в която управляващите са обвързани със закона.

Той включва средствата, както конституционни, така и институционални, чрез които правомощията на правителството и неговите служители и представители са ограничени и се отчитат пред закона.

Той включва и неправителствени механизми за контрол на властта, като например свободна и независима преса. Вторият фактор разглежда три форми на корупция: подкуп, неправомерно влияние от страна на публични или частни интереси и незаконно присвояване на публични средства или други ресурси. Тези три форми на корупция се разглеждат по отношение на държавните служители в изпълнителната власт, съдебната власт, армията, полицията и законодателната власт.

По отношение на наличието на прозрачно управление България е с две позиции нагоре – от 56-то на 54-то място, а в зачитането на основните права е с две позиции надолу – на 59-то от 57-мо.

Първата оценка е относно откритостта на правителството, определена от степента, в която правителството споделя информация, дава на хората инструменти, с които да държат правителството отговорно, и насърчава участието на гражданите в обсъждането на обществените политики. Този фактор измерва дали основните закони и информацията за законните права са публикувани и оценява качеството на информацията, публикувана от правителството.

Оценката относно правата се фокусира върху  сравнително скромно меню от права, които са твърдо установени съгласно Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и са най-тясно свързани с проблемите на правовата държава.

В областта на реда и сигурността страната ни е отново с две позиции надолу – на 51-во от 49-то място.

В прилагането на правилно гражданско правосъдие България запазва миналогодишната си позиция – 66-та, а в наказателното правосъдие отбелязва влошаване с една позиция – на 72-ра от 71-ва през 2021 година. Индексът на WJP за върховенство на закона измерва дали обикновените хора могат да разрешават жалбите си по мирен и ефективен начин чрез системата на гражданското правосъдие.

Той измерва дали системите за гражданско правосъдие са достъпни и на достъпни цени, както и дали в тях няма дискриминация, корупция и неправомерно влияние от страна на държавни служители. Той изследва дали съдебните производства се провеждат без необосновани забавяния и дали решенията се изпълняват ефективно. Той измерва също така достъпността, безпристрастността и ефективността на алтернативните механизми за разрешаване на спорове.

Ефективната система за наказателно правосъдие е ключов аспект на върховенството на закона, тъй като тя представлява конвенционалният механизъм за обезщетение на жалби и завеждане на дела срещу лица за престъпления срещу обществото. Оценката на предоставянето на наказателно правосъдие следва да вземе предвид цялата система, включително полицията, адвокатите, прокурорите, съдиите и служителите в затворите.

За пета поредна година върховенството на закона е намаляло в световен мащаб. Първоначалните данни на Световния проект за правосъдие в 140 държави и юрисдикции показват, че тази година спазването на върховенството на закона е намаляло в 61% от държавите.

В глобално отношение скандинавските страни отново заемат първите места в класацията по спазване на върховенството на закона, като почетен лидер в нея е Дания, следвана от Норвегия, Финландия, Швеция и Нидерландия, която тази година изхвърля от златната петорка Германия.

На последното 140-то място се намира Венецуела, която се нарежда непосредствено след Камбоджа и Афганистан на 139-то и 138-мо място.

В световен мащаб 4,4 милиарда души живеят в държави, в които върховенството на закона е намаляло през изминалата година.

"Излизаме от пандемията, но глобалната рецесия в областта на върховенството на закона продължава", заяви Елизабет Андерсен, изпълнителен директор на Световния проект за правосъдие. "В същността си върховенството на закона е свързано със справедливостта - т.е. с отчетността, равните права и правосъдието за всички. А един по-малко справедлив свят със сигурност ще бъде по-нестабилен."

Данните от Индекса показват, че авторитарните тенденции, които предшестват пандемията - като по-слаб контрол върху изпълнителната власт и засилени атаки срещу медиите - продължават да подкопават върховенството на закона в световен мащаб.

Спадът обаче е по-малко разпространен и екстремен в сравнение с миналата година, когато затварянето заради Covid драматично наруши работата на правосъдните системи, а правителствата упражниха извънредни правомощия, които ограничиха гражданските свободи и заобиколиха механизмите за прозрачност.

Индексът на WJP е водещият световен източник на независими данни относно върховенството на закона. Той се основава на задълбочени проучвания сред повече от 154 000 обикновени хора и 3600 практикуващи юристи и експерти, за да измери върховенството на закона по осем фактора. Оценките по факторите се усредняват, за да се определи обща оценка на върховенството на закона за всяка държава.

Някои от най-големите глобални спадове тази година са във факторите на индекса, свързани с нарастващия авторитаризъм и дългосрочната ерозия на върховенството на закона. Тази година спазването на основните права е намаляло в две трети от държавите. Контролът върху държавната власт - като например надзора от страна на съдебната, законодателната власт и медиите – е намалял в 58% от държавите през тази година.

Другият основен фактор, обуславящ глобалния спад тази година, е гражданското правосъдие, което до голяма степен се дължи на продължаващите забавяния, свързани с пандемията, отслабеното правоприлагане и нарастващата дискриминация в системите за гражданско правосъдие. Резултатите за този фактор са се понижили в 61% от държавите тази година.