България свързва двата края по-зле от Македония и Турция

2% от домакинствата в България не могат да си позволят поне един важен разход в бита си - адекватно отопление на дома, ваканция, подмяна на стари мебели, месо на трапезата през ден, нови дрехи, гости веднъж месечно. Разликата в задоволяването е толкова голяма, че 25-те процента най-богати у нас страдат от повече лишения от 25-те процента най-бедни в Дания, Финландия, Люксембург, Холандия и Швеция.Такъв извод се прави в резултат от изследване на качеството на живот в ЕС на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, което днес публикува вестинк „Сега”.

Изследването е проведено с 35 000 интервюта в 31 държави за периода септември 2007-февруари 2008 г.

Спроде него България приличала по стандарт на живот повече на кандидатка, отколкото на членка на ЕС. Доходът на домакинствата е едва 1/3 от европейския и е най-нисък в ЕС, като е съизмерим по-скоро с този на Македония. Ако в старите държави членки едно на десет домакинства не успявало да плати навреме сметките си, то в България този процент бил 25%. Замемаме първо място по дял на домакинствата, които не успяват да свържат двата края - 41%. По този показател, макар и с малко, ни изпреварват дори страни извън съюза като Македония и Турция.
У нас човек трудно успява да намери помощ в случай на спешна нужда. 16% от домакинствата няма от кого да вземат 500 евро назаем, ако им се наложи. Поради някои национални особености в тази група сме заедно с Белгия, Франция и Германия, докато в Гърция и Хърватия например такъв проблем почти не съществува.
Страната ни се различава от старите членки на ЕС и по друг показател-съжителството на няколко поколения под един покрив. В 16% от бедните домакинства у нас съвместно живеят три поколения, докато в скандинавските страни този процент е под 1.

Изследването потвърждава и факта, че българите са сред най-неудовлетворените и нещастни жители на Европа. Заедно с Македония страната ни е единствената сред членките и кандидатките, където оценката за удовлетвореност от живота не успява да прехвърли средата на скалата и е 5 по десетобална система. По-малко от 30% от българите смятат, че животът им отговаря на това, което биха желали.

Все пак налице е и нотка оптимизъм - при младите хора традиционно има висок процент съвпадение на мечти и реалности, който спада в средната възраст и отново се покачва в старостта. У нас обаче с годините усещането за осъществяване в живота само спада.