Българите се топят по-бързо от европейците

Вече обаче се наблюдават известни промени в демогрефската ситуация, които се определят от забавяне темповете на намаляване на населението, подобряване на раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на живот и намаляване на влиянието на външната миграция.

След 1990 г., когато е отчетен отрицателен естествен прираст, през 2009 вече абсолютният брой на естествения прираст е минус 27 112 души. Това е най-малкото намаление в резултат на естествения прираст след 1993 година. А  в сравнение с предходната година отрицателният прираст е намалял с 5 699 души.

В Европа, освен нашата страна, с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Естония, Румъния, Германия, Литва, Унгария и Латвия.

Постоянното население на България в края на 2009 г. е 7 563 710 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 42 841 души или с 0.6%.

71.4% от населението на страната живее в градовете, според статистиката за 2009 г. това прави 5 401 214 души, а в селата живеят 2 162 496, което е 28.6%.

Като остър демографски проблем, се очертава продължаващия процес на остаряване на населението. Той се изразява в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст през последните години.

Например пез 2001 г. този показател е бил 40.4 , а през 2008 г. - 41.7 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.8 години. В селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2009 г. е 63.1% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория е намаляла с близо 32 хил. души.

Намалява населението и в останалите две възрастови групи. Населението над трудоспособна възраст през 2009 г. е 1 690.7 хил. души. и е намаляло с близо 10 хил. души. Без съществена промяна е броят на населението под трудоспособна възраст.

Общият коефициент на възрастова зависимост е 45.1%. Това съотношение в градовете е по-благоприятно - 39.0%, отколкото в селата - 63.1%.

Процесът на остаряване на населението е характерен за по-голямата част от страните в Европейския съюз. С еднакъв относителен дял на населението на 65 и повече години освен България са и Австрия, Белгия, Естония, Латвия, Португалия и Швеция. По-висок е този дял в Германия - 20.4%, Италия - 20.0%, и Гърция - 18.7%. В останалите страни делът на най-възрастното население е под 17%.

По- сериозният демографски проблем за България е значително ниският относителен дял на населението до 14 години - 13.4%. Под 14% е делът на най-младото население в Германия и Латвия, а за Словения, Италия и Чехия е около 14%. Малко по-висок е този дял в Гърция - 14.3%, а в останалите страни от ЕС е над 15%.

У нас през 2009 г. всеки 100 от излизащите от трудоспосбна възраст се заместват от 85 души. В селата този процес се очертава като изключително негативен - 100 излизащи се заместват от 74 души.

Продължава нарастването на броя на ражданията в страната и повишаването на равнището на раждаемостта. През изминалата 2009 г. са регистрирани 81 572 родени деца с настоящ адрес в България.

Заради нарасналия брой на новородените деца и намалението на общия брой на населението нараства коефициентът на общата раждаемост. През 2009 г. той е 10.7‰, а през предходната 2008 г. е бил 10.2‰.

Регистрираният брой живородени деца през 2009 г. е най-голям за последните 15 години, а коефициентът на раждаемост надвишава равнището на този от 1992 година.

Тази тенденция в раждаемостта е характерна и за Полша, Латвия, Словакия и Словения. С по-ниска е раждаемостта в Германия, Австрия, Италия, Португалия, Унгария - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост има в Ирландия (16.9‰), Франция (13.0‰) и Великобритания (12.9‰).

Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) е 10.8‰ по прогнозни данни на Евростат за 2009 година.

В същото време от 1991 - 1992 г. се формира тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18.5% през 1992 г. той достига 42.1% през 2001 и 51.1% през 2008 година.

Това се дължи на нарастването на броя на съжителствата сред младите хора без оформен юридически брак. В същото време се забелязва увеличение на възрастта, на която се сключва брак - 29г. за мъжете и 26 за жените, а за последните пет години средната продължителност на брака до развода е около 14 години.

В общата смъртност на населението през 2009 г. се наблюдава намаление спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 108 068 души и е с 2 455 по-малък от този през 2008 г.

В сравнение с европейските страни равнището на смъртността у нас е доста по-високо. С най-ниска смъртност са Кипър, Ирландия и Люксембург. За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.5‰.

Преждевременната смъртност остава приблизително на същото ниво за последните пет години - 24.4%, като тя е най-характерна за хората над 65 години.

Положителен е фактът, че след 1997 г. се формира трайна тенденция на намаляване на детската смъртност, но за България тя продължава да е по-висока - през миналата година са умрели 729 деца на възраст до една година, което е с 61 деца повече от 2008 година.

Средната продължителност на живота общо за ЕС е 76.1 за мъжете и 82.2 години за жените през 2007 година.

Продължава да нараства тенеденцията за увеличение на вътрешната имиграция, като отново тя е най-характерна за по-младото население.

През 2009 г. са обработени 19 хил. съобщения за промяна на настоящ адрес от България с адрес в чужбина и над 3 хиляди за промяна на адрес от чужбина с настоящ адрес в България.