Българският политически пейзаж. Има ли разрив между Радев и Янев?

И въпреки намеците във Фейсбук на президентския главен секретар Димитър Стоянов, пък и въпреки изявленията на самия президент, продължават автоматично да пренасят своята електорална лоялност от Радев към Янев. С течение на времето разграничаването между двамата генерали ще става по-ясно и това ще топи потенциалния електорат на Янев, но по-вероятно е той да остане над 4-те процента.

Другата тенденция е увеличаването на процентите за Копейкин (той всъщност си има име, но смятам, че това прозвище му отива много, а и го индивидуализира много по-силно като политик от безличното „Костадин Костадинов“). Доколкото той е токсичен политически играч, с когото никой не иска да се коалира, теренът, завладян от „Възраждане“, е изгорена земя. Макар и по съвсем други причини по подобен начин изглежда и територията, обитавана от ДПС. Взети заедно, тези две партии отхапват около една пета от местата в един бъдещ парламент и очертават мъртва зона, която не може да бъде интегрирана в националната политическа територия. Големият въпрос е дали и докога ГЕРБ ще продължи да бъде изолиран и коалицията с него ще бъде токсична. Чисто математически, изваждането на Б. Борисов от карантината може да се случи, когато сборът от процентите на Копейкин, ДПС и ГЕРБ стигне 50 и коалиция, изключваща всички тези формации, няма да бъде възможна. Но от политическата логика следва, че този момент може да дойде и по-скоро.

Засега основната пречка пред изваждането на Б. Борисов от фризера е фактът, че и тандемът Петков-Василев, и Слави Трифонов имат доста бледа политическа идентичност извън ярката анти-ГЕРБ линия. Да разкриват злоупотребите на бойкоборисовото управление и да изчегъртват неговите кадри и управленски практики до голяма степен е raison d’etre за „Продължаваме промяната“ и за ИТН, така че поне засега те не могат да си позволят смекчаване на тона спрямо ГЕРБ.

В момента всички политически формации бягат по две писти. Едната се нарича „печелене на избиратели“, а другата – „отваряне на възможности за участие в бъдещо управление“. Това са две различни задачи и много често едната пречи на другата. Ако погледнем, например русофилското електорално пространство, там колкото по-радикален е даден политически предприемач, толкова повече последователи ще намери. Но именно радикалните позиции пък са факторът, който ще го изключи от бъдеща управленска коалиция, защото тя неизбежно ще клони към центъра. Затова Стефан Янев ще балансира между силните емоции на русофилите и необходимостта да се позиционира като умерена сила, пасваща във всякаква коалиция. Той няма да организира протести пред парламента и няма да сваля украински знамена пред Столична община, а ще се стреми да влезе в нишата на солидния и разумен русофил. Където междувременно се е намърдала Корнелия Нинова.

Засега фиксацията върху разделителната линия „за“ и „против“ Русия изглежда много силна, но войната в Украйна продължава дълго, с времето тази тема ще се банализира и не е изключено на следващите парламентарни избори (особено ако са след края на тази година) ровът между властта и опозицията да бъде изкопан на съвсем друго място, или по-точно – на традиционните места, каквито са политиката на доходите, корупцията, инфлацията и т.н. Или пък пробният камък за позиционирането на политиците да стане приемането на еврото в България.

Пламен Димитров