На форума в Германия бе обсъдено и намерението на Литва да премахне конституционната забрана за разполагане на ядрени оръжия в страната.
По отношение на срещата на върха на НАТО в Анкара на съвместната си пресконференция с Науседа, Ринкечивс и Михал в Берлин, Мерц отхвърли новите критики на американския президент Доналд Тръмп. „Германия е в процес на удвояване на своя бюджет за отбрана в рамките на четири години“, каза Мерц. „Това е най-голямото усилие, което някога сме полагали за укрепване на отбранителните си способности. В това отношение няма от какво да се срамуваме.“ Той ще подчертае това в Анкара пред Тръмп. „Всеки, който погледне внимателно числата, би трябвало да признае решимостта на европейските държави да играят съществена роля за отбраната на НАТО.“
Под натиска на Тръмп, страните в НАТО се ангажираха да увеличат чисто военните си разходи от 2% на 3,5% от националния брутен вътрешен продукт до 2035 г., както и да заделят в рамките на същия период още 1,5% за съпътстваща инфраструктура.
Американският президент продължава да критикува европейците. „Съединените щати харчат далеч повече пари за НАТО от която и да е друга държава, без да има никаква полза от това“, написа той в Truth Social. „САЩ – 999 милиарда долара, Обединеното кралство – 90,5 милиарда долара, Франция – 66,5 милиарда долара, Италия – 48,8 милиарда долара, Полша – 44,3 милиарда долара. Други, включително Германия, са много по-долу“, твърди Тръмп.
Германия планира да увеличи разходите за отбрана до 3,5% от БВП до 2029 г., шест години по-рано от времевата рамка за разходите. „Няма повод нашата страна да се страхува да говори за разходите си за отбрана“, каза Мерц в петък на форума „Б3+1“. „Ние също приемаме руската заплаха много сериозно и се въоръжаваме срещу нея.“
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте похвали германския принос, като изтъкна активната, лидерска роля на Федералната република, която тя е започнала да играе в алианса.
Дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, канцлерът на Германия и балтийските лидери обещаха в Берлин по-твърдо възпиране на Русия и повече помощ за Украйна. „Сигурността на балтийските страни е и сигурността на Германия“, каза Мерц, когато приветства лидерите на Естония, Латвия и Литва в Берлин. Той има предвид плочата на кметството на Вилнюс, на която пише „Сигурността на Литва е нашата сигурност. Защитата на Вилнюс е защитата на Берлин“.
Мерц заяви, че Германия „взима присърце“ координацията с Естония, Латвия и Литва и „това ще си остане така и след срещата на върха на НАТО“. Според него „срещата на върха трябва да бъде успешна, като направи трансатлантическия алианс по-европейски"“.
За форума на НАТО Германия, Литва, Латвия и Естония очертаха три приоритета.
„Първо: решихме 5% от разходите за отбрана миналата година в Хага, но важното е, че сега това число се трансформира в реални възможности. Понякога виждаме, че това не е въпрос на пари, а на закупуване на подходящо оборудване, подходящо въоръжение и виждаме, че трябва да подсилим отбранителната индустрия на всяка държава от НАТО“, каза президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс.
„Второ: важно е алиансът да е единен и да е на едно мнение по Член 5, да стои заедно зад всички ангажименти.“ Латвийският президент е на мнение, че всяко нападение срещу балтийските държави би се равнявало на директна конфронтация с НАТО. „Това е нещо, което понякога пропускаме във всички наши дискусии – когато говорим за сигурността на всеки един съюзник, говорим за сигурността на целия алианс.“
Третият общ приоритет, разискван в Берлин, е осигуряването на непрекъсната подкрепа за Украйна. „Надявам се, че ще стигнем до обща позиция, когато става въпрос за справяне с руските и беларуските хибридни заплахи и всички други провокации“, каза Ринкевичс
„Германия се учи от своите балтийски съюзници. Те осъзнаха много по-рано, че трябва да сме готови да направим нещо за нашата свобода, нашата сигурност и нашия просперитет. Руската заплаха не е абстрактна; тя е много реална на източния фланг на НАТО“, каза Фридрих Мерц. Той посочи, че силите на Москва постоянно нарушават въздушното пространство на НАТО, извършват хибридни атаки в киберпространството и повреждат подводни кабели в Балтийско море. „Москва тества колко единен и решителен алианс е НАТО. Виждаме докъде може да доведе този руски ревизионизъм вече повече от 4 години в Украйна“.
Латвийският президент Ринкевичс предупреди, че ако алиансът не успее да постигне целите си, може да се наложи балтийските държави „да платят повече“ в случай на руска атака. „До известна степен разходите за отбрана са също форма на възпиране и именно от това възпиране спешно се нуждаем.“
Министър-председателят на Естония Михал подчерта необходимостта от превръщане на ангажиментите в конкретни способности. „Съгласихме се да инвестираме повече в отбрана, сега трябва да превърнем тези ангажименти в способности. Естония вече инвестира над 5% от БВП в основна отбрана, другите балтийски държави и Полша правят същото. Нуждаем се и от по-тясно сътрудничество в отбранителната промишленост и повече съвместни обществени поръчки. Ето как по-бързо запълваме разликите в способностите.“
Той заяви, че сигурността на балтийските държави е „сигурността на НАТО“ и че регионът „познава съседа си и разбира заплахата“. Михал нарече Германия „един от най-близките ни съюзници и един от ключовите участници в сигурността на Балтийския регион“ и подчерта ролята на Германско-нидерландския корпус, който пое тактическото командване на сухопътните войски на съюзниците в Естония и Латвия, както и приноса на Германия към мисията на НАТО за въздушно патрулиране на Балтийското море. Според него ЕС може да увеличи тези усилия, като предостави по-голяма подкрепа за военната мобилност, отбранителната промишленост, стратегическите способности на източната граница на Европейския съюз, което е в общ интерес на ЕС.
Литовският президент Гитанас Науседа посочи постоянното разполагане на 45-а бронетранспортна бригада на Германия като „укрепване на нашата отбрана“. „Ако попитате някои литовци какво мислят за германските войници по улиците на Вилнюс или други литовски градове, те ще отговорят, че са повече от добре дошли. Това е най-доброто доказателство и пример за нашата солидарност и нашето приятелство“, каза Науседа. „Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за своята сигурност.“
Мерц се спря и на пътя на Украйна към членство в ЕС, като подчерта предложението си за „асоциирано членство“. „Според мен това е предложение с много широк обхват, такова, каквото не е имало за никоя друга страна кандидат преди. По този начин бихме могли да доближим Украйна до ЕС още сега.“ Според него подобен статут няма да замести пълноправното членство в ЕС, а вместо това ще послужи като стъпка към него, но призна, че присъединяването „ще отнеме известно време“.
И министър-председателят на Украйна Михал наблегна на европейските амбиции на Украйна. „Справедливият и траен мир изисква и ясен път към ЕС. Украйна отдавна е готова.“ Той подчерта, че ЕС трябва да отвори останалите клъстери за присъединяване за Киев. „Това не би било услуга за Украйна, а в стратегически и икономически интерес на самия ЕС.“
На пресконференцията в Берлин в петък Мерц заяви, че уважава намерението на Литва да разположи ядрени оръжия. „Преди всичко това е политическо решение за Литва. То обаче показва и колко сериозно се приема заплахата от Русия в тази страна и как страната е готова да се защити и в това отношение. В това отношение трябва не само да се въздържа от критики, но и да отбележа с уважение факта, че Литва е готова и по тази линия да защитава територията си, и съответно територията на НАТО.“
Литовският президент потвърди в петък в Берлин, че страната му иска да се присъедини към западното ядрено възпиране срещу Русия и следователно може да отмени забраната за разполагане на ядрени оръжия. „Преди няколко дни предложих конституционна поправка за отмяна на съществуващото ограничение за евентуално разполагане на ядрени оръжия в Литва.“
Според неофициални информации американски ядрени оръжия в момента са разположени в пет държави от НАТО като част от ядреното възпиране на алианса: Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Турция. Освен това Великобритания и Франция притежават свои собствени ядрени оръжия. За разлика от Литва, нито една от тези седем държави не граничи с Русия.
През март тази година правителството на Финландия обяви, че планира да отмени важащата от близо 40 години пълна национална забрана за внасяне, транспортиране и разполагане на ядрени оръжия на финландска територия. Финландският парламент гласува в полза на отмяната през миналия месец.
Още една държава от НАТО с излаз на Балтийско море – Полша, наскоро заяви интерес да се присъедини към програмата на САЩ за споделяне на ядрени оръжия, както и към инициативата за проактивно възпиране, представена по-рано тази година от френския президент Еманюел Макрон.
Латвия и Естония поддържат по-предпазлива позиция по отношение на евентуално двустранно ядрено споразумение, вярвайки, че гаранциите, заложени в Северноатлантическия договор, са достатъчни.
Латвия и Естония ще си сътрудничат по отношение на стратегическите резерви по силата на меморандум, подписан в рамките на тридневното работно посещение на латвийския президент Ринкевичс. Част от държавната визита бе бизнес форумът „Латвия – Естония: по-силни заедно“, посветен на сътрудничеството в областта на отбраната, технологиите с двойно предназначение и високотехнологичните индустрии.
Меморандумът за сигурност на доставките бе подписан от латвийския министър на икономиката Викторс Валайнис и естонския министър на икономическите въпроси и промишлеността Ерки Келдо. Документът се основава на споразумението, постигнато по време на съвместното заседание на латвийското и естонското правителство на 27 август миналата година, и има за цел да засили координацията и сътрудничеството между двете страни в областта на сигурността на доставките и стратегическите държавни резерви.
„Подписаният днес меморандум представлява конкретна стъпка към укрепване на общата устойчивост на Латвия и Естония срещу прекъсвания на веригата за доставки и в кризисни ситуации. По-тясното сътрудничество в областта на стратегическите резерви и доставките на гориво означава, че можем да разчитаме един на друг, когато е най-важно. Това е инвестиция в сигурността и икономическата стабилност на нашите две страни“, заяви латвийският министър Валайнис.
В четвъртък Ринкевичс направи специално обръщение към колегата си Карис. „Преминахме през едни и същи опасности. Търсихме отговори на едни и същи въпроси: Как да защитим свободата си? Как да защитим идентичността си? Как да защитим езика си? Украйна в момента се бори със същите предизвикателства. Предизвикателства, които познаваме твърде добре. Знаем какво означава да се бориш за страната си, за свободата си. Границите не трябва да се променят със сила. Всяка нация заслужава правото да определя бъдещето си. Ето защо ние подкрепяме Украйна, където и да е и по какъвто и да е възможен начин. Латвия и Естония формират силен стълб, подкрепящ източния фланг на НАТО и Европейския съюз. Отделихме се от руската и беларуската енергийна мрежа. Продължаваме да правим Балтийския регион по-безопасен, по-силен и по-конкурентоспособен.“
