Баща, загубил сина си, осъди България в Страсбург

Сред осъдилите страната е и Тодор Деянов, чийто 8 -годишен Съвестин изчезна през май 1997 година.

В началото на 2002 г. той завежда дело срещу Столична следствена служба и Прокуратурата за вреди, нанесени вследствие на липсата на адекватно, своевременно и ефективно разследване на изчезването на сина му.

През 2005 г. подава жалба срещу неоснователното забавяне на съдебното производство. Жалбата е призната за основателна и СГС е инструктиран да ускори процеса.

През 2006 г. делото е изпратено по компетентност в СРС.

Евросъдът отчита сложността на казуса, но подчертава, че основното забавяне е в периода 2002-2006 г. и изцяло се дължи на СГС. Фактът, че през 2006 г. делото е гледано с необходимата бързина от три инстанции, не омаловажава неоправданото първоначално забавяне.

Присъденото обезщетение е от 2000 евро за неимуществени вреди и 400 евро за разходи и разноски.

60 хиляди евро България пък трябва да изплати на родителите и съпругата на застреляния през 1998 година при полицейска акция Марин Влаев.

В нощта на 26 срещу 27 август 1998 г. полицията провеждала операция край с. Одарци по освобождаване на заложник. В момента, в който Влаев минал оттам с колата си, предполагаемият извършител на престъплението е бил заловен.

Полицаите направили знак на Влаев да спре. Той намалил и почти спрял, но когато един от полицаите отворил вратата на колата и показал служебната си карта, Влаев внезапно тръгнал. Полицаите открили огън, който довел до смъртта му.

По четири от жалбите са признати нарушения на правата на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита.