Бели пари за черни дни - натрупали сме 4 млрд. лева спестявания

В края на септември 2008 г., когато българските банки започват за пръв път да изпитват затруднения с привличането на нови пари, депозитите на населението са били за 21,833 млрд. лв.

Кризата кара българина да бъде предпазлив, да стиска зъби и да "трупа бели пари за черни дни". Сравнение на данните показва, че най-бързо са се увеличавали спестяванията ни през 2007 г., по време на управлението на тройната коалиция. Тогава депозитите пак са нараснали с над 4 млрд. лв., но само за година (спрямо 2006 г.). През 2007 г. обаче у нас нямаше и помен от световната криза - чуждите инвестиции растяха, увеличаваха се и работните места, а банките продължаваха да кредитират при добри условия.

Според "Индъстри Уоч" през 2008 и 2009 г., когато кризата ни удари, съкращенията на персонал и намаляването на заплатите е почти 100% в частния сектор. Хората губят доходите си, което обяснява намаляването на темпа на спестяване като абсолютна стойност. Като процент от дохода обаче той се запазва и дори увеличава, твърди финансистът Емил Хърсев.

Данните за спестяванията на населението от 1989 г. насам, измерени през курса на долара (за декември в последната година на управлението на всеки кабинет) също са красноречиви (виж таблицата на стр. 3). При официален държавен курс на долара от 0,90 лв. излиза, че спестяванията ни са били най-големи в последната година на управлението на Тодор Живков (министър-председател беше Георги Атанасов). Друг е въпросът, че почти нямаше какво да се купи в условията на тотален дефицит. Тогава обаче имаше и "черен" курс - около 3 лв., което означава, че реалната стойност на парите ни е била значително по-ниска. Така най-голямо като обща сума е финансовото богатство на българина през тази година.

При всички правителства от 1989 г. до 1997 г. парите ни в банките намаляват не защото сме започнали повече да харчим и по-малко да пестим. Причината е в растящата инфлация и фалитите на банките, придружени от масови психози и залпово теглене на "инфлационни" левчета от закъсалите трезори. Българинът е достигнал трогателна бедност именно през 1997 г., в началото на която падна кабинетът на Жан Виденов.

След въвеждането на валутния борд имаме банкова стабилност. В момента българинът не само не се страхува от банков фалит, а с готовност трупа спестяванията си в банките.(Труд)