Бимбалов: Дъртата вещица на пропагандата ни внушава, че „Възраждане“ е утрешната първа сила, а Копейкин е Ален Делон

Всъщност много по-страховито от тези нагласени измервания е имплантирането на „възрожденската“ идея в съзнанието на населението ни. Не знаете как ли? Нека ви обясня. Например в училището, където пращате децата си, може да се окаже, че учителите тайно, въпреки липсата на одобрение от страна на образователното министерство, включват в употреба един малък учебник по Родинознание, от 1ви до 4ти клас. Автор на това помагало е самият Костадин Костадинов. Четивото, разбира се, е надъхано с „българщина“ – например българският народ официално е изброен като десет милиона. Това би било супер, но всъщност половината от тази бройка са етнически българи, които живеят с чуждо поданство в други държави и нямат намерение да създават независими български анклави там. В същото време България е определена като държава, в която изрично „живеят българи“, а целта на тази крайна формулировка е първа крачка към отричане на малцинства. Да, това си има име и то е нацизъм.

Този учебник е масово изнасян и в чужбина, където зажаднелите българските общности го приемат с носталгични сълзи в очите. Разбира се, и у нас, и по целия свят учебникът се раздава напълно безплатно. Парите за всичко това идват от спонсор. И тук става още по-забавно. Спонсорът е име, което се прокрадва упорито в последните години. Доктор, филантроп, наследник на комитски род - Милен Врабевски. Познато ви звучи името? Може би вероятно сте попадали на името му като виден дарител и собственик на родолюбиви фондации. Копейкин тръбеше, че дарил партийната си субсидия на една от тези фондации, между другото. Двамата видни варненски доктори (да, Копейкин също е) едва ли могат да бъдат видяни заедно, обаче. Ако сте виждали Врабевски с политик, това е било Бойко Борисов – понеже му беше някакъв съветник по едно време, даже спрягаха Врабевски за кандидат-президент на ГЕРБ на последните избори. Мда...

Ама ЧАКАЙТЕ СЕГА! Нима искам да кажа, че ГЕРБ и Възраждане имат нещо общо? Не, в никакъв случай. По-скоро се отплеснах - всъщност исках да ви разкажа за българското участие на Евровизия. Там излезе една група, сглобена леко франкенщайнски, със звучене и полъх на прашен кашон от архивите в мазето на БНТ. Аз лично малко се посрамувах заради тези иначе свестни музиканти, вързани на сцената да пеят от наше име. После обаче загрях, че не пеят от наше име. Спонсор на участието, автор на музиката, автор на текста и аранжимента на цялатата ни патриотщина на Евровизия беше… Да, правилно, д-р Милен Врабевски.

„Булгар, булгар!“ беше извикал героят на Алеко, тупайки се по косматите гърди. За съжаление псевдо-националите съвсем не изглеждат като Ганьо и е трудно човек да ги разпознае отдалече. Затова внимавайте. И се оглеждайте, навсякъде.

Радослав Бимбалов, Facebook