Преди десетина години пуснахме една невинна реклама за пловдивски мол. Във визията Альоша го нямаше на хълма - беше слязъл до мола да пие една бира в жегата.
Веднага след като излезе тази закачлива реклама няколко (да, НЯКОЛКО СА) българо-руски сдружения от Пловдив излязоха с гневна декларация, в която анатемосаха нас, авторите. Възмутително било, поругаване сатанинско.
Тия дни чета всякакви възгласи относно този шейсет и пет годишен каменен чичо с автомат, под чийто дуло съм израсъл. От “оставете историята на мира“ до “той е нашият Исус“ (Рио де Жанейро, майна).
Някои псевдо-патриоти от междутепетен вид дори заявиха, че този паметник изобразявал руския освободител от турското ни робство. Доста плиткоумно, защото солдатът е в униформа на съветската Червена армия, а отдолу дори си пише, ама кой ли ти чете…
Надига се и пловдивският еснафлък (роден, мил, обичан от мен) и казва “абе цялата работа втасала, майна, тва ли е най-важното в момента?“.
Изпуснали сме момента, това е вярно. Трябваше още преди трийсетина години да премахнем всички символи, които съветската власт и нейните български слуги бяха поставили на челата ни. Точно както в Германия изкъртиха свастиката от всички обществени сгради веднага след падането на нацисткия режим.
Альоша не е артистична татуировка, нито е белег от миналото. С щръкналите над всичко и всички Альоша, Мочя и всички останали подобни символи ние бяхме жигосани, като истински роби.
И, майна, ако не осъзнавате това значи все още сте такива.
Радослав Бимбалов, Facebook
