Бизнесът няма интерес към науката

Според експертите причините за липсата на интерес са ниската информираност за българските научни постижения, слабото развитие на българските фирми и недостатъчни капитали за подобни инвестиции.Основното предизвикателство пред българската научна общност е да покаже на бизнеса с какво може да бъде полезна и кои могат да са пресечните точки на взаимодействие, смятат от “Алфа рисърч”.

Всеки четвърти от големите играчи няма видимост за българската наука, констатира социологът Боряна Димитрова. Към момента оценките за българската наука са силно противоречиви, а голяма част от представителите на средния и едър бизнес нямат мнение за качеството и постиженията на научните разработки.

54% от анкетираните са заявили, че не са сътрудничели по никакъв начин с научни институции. Най–голям процент от тях – 57% – казват, че не са имали нужда. 17% пък заявяват, че няма български разработки в областта, в която те работят. От 46-те процента, които са сътрудничели, най–голям е броят на фирмите, които казват, че са привличали за експерти български учени – 20%. 13% са инвестирали средства за разработки, 11% са използвали български научни разработки, показват данните, цитирани от БГНЕС. Толкова е и процентът на фирмите, които помагали на млади учени и перспективни студенти.

Купуването и използването на български научни разработки е рядка практика, констатира изследването. 70% от тези, които са сътрудничили с науката са доволни от това, а само 2 процента не са доволни. Така според проучването има научни области, които се възприемат като такива със значими постижения, те обаче не са най–търсените от бизнеса. Пример за това са физиката, биологията, химията.

Проучването констатира и обратната страна – има области, които представляват интерес за бизнеса, но те не се открояват като сфери със значими постижения. Такива са машиностроенето, селското стопанство, металургията, строителство, енергетика, икономика. Има разминаване между силните сфери и тези, към които бизнесът има интерес, каза Боряна Димитрова. Единствените научни области, които са в еднаква степен и приоритетни за бизнеса и добре развити, според общественото мнение са инженерните науки и медицината.

Според данните на изследването българският бизнес отделя два пъти по-малко от своите разходи за научна и развойна дейност в сравнение със страните от ЕС. Така по данни от 2006 г. в България за това бизнесът отделял само 27,8%, докато в ЕС бизнеса е отделял 54,6%. Като дял от БВП парите, които пък държавата отделя за наука е четири пъти по-ниска от средната за ЕС.
Според проучването 5% от бизнеса смята, че държавата има ясни приоритети, в които да инвестира в наука, а 72% смятат, че няма. Оценката на бизнеса за самия него в това отношение обаче е много по-висока. 57% от фирмите смятат, че бизнеса има ясни приоритети, за инвестиции в наука, а 26% смята, че той няма такива. 68% от тези, които вече са взаимодействали с научни институции също смятат, че има ясни приоритети на фирмите за инвестиции в наука.
„И науката трябва да слезе от пиедестала на своето високомерие и бизнесът трябва да си даде сметка, че ако не инвестира днес, след няколко години няма да е конкурентноспособен“, каза Боряна Димитрова, която бе категорична, че е нужно сближаване между бизнеса и науката.