Бизнесът видя пороците на НЗОК

Основните критики са насочени към намерението в бъдеще Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) да сключва задължително договори с 57 лечебни заведения, които са държавни, а останалите да се конкурират за договор с нея.

“Това буди съмнения, че други лечебни заведения ще бъдат унищожени като с декрет“, предупреждават работодателите. “Пренебрегването на общински и частни болници означава, че НЗОК ще е свободна да не сключва договори с тях, което нарушава принципът на свободния избор на пациента. Хората остават длъжни да плащат вноските си в НЗОК, но ще трябва да се лекуват само в лечебни заведения, които НЗОК - т. е. държавата, им посочва като задължителни“, коментираха още оттам.

“За да сключат договор с НЗОК всички общински и частни болници ще се “състезават” помежду си без ясно разписани правила, а те разполагат с поне още толкова легла и медицински специалисти – лекари, сестри и акушерки, колкото има и в “задължителните” областни и университетски болници. Ако НЗОК откаже да сключи договор с тях, голяма част от българите, живеещи извън областните центрове, ще останат без възможност да се лекуват в близост до дома или в по-модерно оборудвана болница според вида на заболяването“, смятат още от работодателската организация.

Оттам се опасяват дали администрациите на НЗОК и районните й подразделения ще са в състояние да удържат на “неминуемия икономически и политически натиск за “правилно разпределяне” на публичните средства“.

Има риск да се създаде режим на протекция, при който някои болници ще се финансират без оглед на качеството на здравните услуги, предупреждават работодателите и настояват по темата да има обществено обсъждане.

Те смятат още, че новата карта заплашва “служебно” да изолира новите и предимно частни лечебни заведения. “Унищожава се инициативата на частния капитал, променя се законовата рамка и се елиминира конкуренцията като основна движеща сила в обществото”, посочват от организацията.

Работодателите откриват и неясноти в концепцията: “В област Пловдив например, където живеят около 700 хиляди души, се пресмята минималният брой болнични легла да е 2806, а максималният – 4846. Въпреки че Националната здравна карта споменава четири болници в област Пловдив, капацитетът само на две от тях стига да се покрият минималните изисквания за осигуреност на населението“.