Какво може да направи България за блокираните тирове на „Кулата“?

Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщи за временно ограничение за движение на превозни средства над 12 тона.

Блокадата е следствие от протестните действия на гръцките фермери. На 3 декември около 14:00 часа в съвместния контактен център на „Промахон“ гръцката полиция е уведомила българските власти, че пътят към Гърция ще бъде затворен за неопределен период. Решението е мотивирано с необходимостта да бъде гарантирана безопасността на движението по време на протестите на земеделските производители от Северна Гърция.

Блокадата идва в най-натоварения период от годината

Затварянето на един от най-важните гранични пунктове между България и Гърция създава значими затруднения, особено в седмиците преди коледните празници. Това е период, в който трафикът на стоки традиционно се увеличава – както заради празничните доставки, така и заради интензивния туристически поток.

Тежкотоварните камиони, които в момента изчакват край границата, превозват храни, свежи продукти, колетни пратки и стоки за търговската мрежа. Част от товарите са със стриктни срокове на доставка, а други – като месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци – са чувствителни към забавяне и могат реално да се развалят. Това означава потенциални финансови загуби за фирмите, но и риск от по-високи цени за потребителите, ако блокадата се проточи.

Прекъсването на трафика може да доведе до забавяне на доставки, нарушени логистични графици и пропуснати срокове за доставяне на подаръци. За куриерските фирми това означава натрупване на пратки, невъзможност да бъдат спазени обещаните срокове и недоволство от страна на клиентите.

Граничният пункт „Кулата–Промахон“ е един от най-натоварените в региона и има ключова роля за транспортните коридори между България, Гърция и Близкия изток. Продължителните блокади забавят работата на предприятия, нарушават логистични вериги и затрудняват износа и вноса. Ако ситуацията продължи, ефектът ще усетят не само превозвачите, но и бизнеса, търговците и потребителите.

Какво може да направи България?

При подобни блокади България има ограничени, но все пак важни инструменти за реакция. На първо място държавата може да засили дипломатическия контакт с гръцките власти и да настоява протестите да не засягат основни международни транспортни коридори. Това включва по-активна комуникация чрез външното министерство, транспортното министерство и съвместните полицейски центрове по границата.

България може да поиска и създаване на „коридори за преминаване“ за камиони със стоки, които са бързоразвалящи се или със строг срок на доставка. Подобна практика се е прилагала и при предишни блокади. Освен това държавата може да осигури пренасочване на движението през други гранични пунктове, като Илинден–Ексохи или Маказа, макар че капацитетът им е по-малък и не могат да поемат тежкия трафик изцяло.

Българските институции могат да окажат съдействие и на превозвачите – чрез информационни пунктове, временни места за престой, вода и санитарни условия, когато камионите са принудени да чакат с часове. Възможно е и да се обсъди компенсация или подкрепа за транспортния сектор, ако щетите от блокадата станат значителни.

В дългосрочен план България може да постави въпроса за механизъм в рамките на ЕС, който да гарантира, че вътрешни протести няма да блокират основни търговски коридори между държавите членки. Този проблем засяга не само България, но и целия европейски пазар.