Десети ден блокади в Гърция: Какви са загубите и рисковете за българския бизнес?

По данни на Съюза на международните превозвачи, всеки камион губи над 100 евро дневно заради престоя и отклонените маршрути. По думите на изпълнителния директор на Съюза Йордан Арабаджиев в ефира на NOVA, това неминуемо ще се отрази на финансовата стабилност на транспортните фирми и може да има ефект върху цената на превозваните стоки.

От бранша предупреждават, че голяма част от международния трафик на България преминава през Гърция, включително превозите към Италия, Франция и Испания. Заради блокадите фирмите са принудени да използват по-дълги маршрути, което оскъпява доставките и увеличава риска от неустойки.

Арабаджиев уточнява, че в някои случаи загубите могат да бъдат покрити от застрахователи при форсмажор, но при фиксирани срокове за доставка санкциите остават за сметка на превозвачите.

От българска страна вече има дипломатически сигнали към Европейската комисия с настояване за спешни мерки.

Основният аргумент е, че свободното движение на стоки и хора е основен принцип на ЕС, който на практика не се спазва при продължителни и масови блокади. Подобни ситуации не са прецедент. Данни на Търговско-промишлената камара на Пирея от предишни зимни протести показват сериозни икономически щети. През 2016 г. блокадите в Темпи и Коринт доведоха до двудневни забавяния на камиони и принудително пренасочване на стоки към по-скъп въздушен и морски транспорт. През 2019 г. загубите за гръцките износители на плодове достигнаха около 1,5 млн. евро на ден заради развалена продукция. В периода 2023–2024 г. подвижните блокади вече доведоха до временен недостиг на основни хранителни стоки на гръцкия пазар.

В момента големите търговски вериги в Гърция заявяват, че разполагат с достатъчни запаси, но признават, че при продължаване на протестите това може бързо да се промени. Празничният период допълнително увеличава риска, тъй като търсенето расте, а веригите за доставки са силно зависими от навременния транспорт.

Без да се подценяват проблемите на гръцките фермери, които са изправени пред високи разходи, климатични рискове и натиск върху доходите си, мащабът и продължителността на блокадите вече надхвърлят рамките на вътрешен протест. Те се превръщат в регионален икономически проблем с трансгранични последици. Най-уязвими остават транспортът, износът и чувствителните към срокове стоки, включително храни и суровини.

Анализът показва, че подобни кризи се повтарят циклично и всяка зима носят сходни щети. Липсата на бърз европейски механизъм за реакция оставя отделните държави и бизнеси да понасят последствията сами. Ако протестите се окажат дългосрочни, ефектът няма да се ограничи до загуби за превозвачите, а ще се усети по цялата верига – от производителите и търговците до крайните потребители.