Богоявление е! Йордановците да почерпят

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. 

На този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на река. Където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането на му се служи тържествена литургия.

На Йордановден приключват така наречените “Мръсни дни” - периодът в българския календар, в който злите духове вилнеят. Според традиционните народни представи през Мръсните дни се явяват различните свръхестествени демонични същества – караконджули, вампири, таласъми, върколаци и т.н., които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли; на някои места се вярва, че през Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите.

На самия Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода, един - за дома, друг - за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предната Коледа и пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесена от църквата свещ се запалва с "нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна. Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сармички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.

Имен ден празнуват Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара.