Богомил Николов за ФрогНюз: Не! Не сме си заслужили цените. Държавата да не спи, а да следи за честна игра

“България се събуди в кризисно положение, но остава надеждата, както гласи китайската мъдрост, че кризите са и възможност. На това разчитаме, кризата да роди и някои решения”. 

Това каза за ФрогНюз Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Активни потребители", във връзка с покачването на цените на хранителните стоки и мобилните оператори от началото на годината.

“Когато в една държава 30% гласуват и 0% протестират на улицата, не би трябвало гражданите да имат прекалено големи очаквания. За да може властта да работи в твой интерес, ти трябва да се заявяваш, да казваш: “Аз съм тук и имам очаквания, искам 4-и, 5-и мобилен оператор, искам конкуренция, искам да ям хубаво сирене!”.

“Ние се нагледахме на предизборни дебати. Да си спомняте един кандидат, който да е излязъл и да е казал, че ще осигури повече конкуренция за мобилните оператори, ще се бори за по-качествено сирене? За съжаление те се надпреварват кой да измисли по-обидни думи за другия”, допълни експертът. 

Той обясни, че все пак вдигането на цените в началото на Новата година не е нещо ново, тъй като обикновено тогава се наблюдават изменения в данъчни закони, има нов бюджет, а това създава промени в калкулирането на себестойността на някои продукти. 

“В исторически план сме свикнали тези промени да са малки, да не са много осезаеми. Поради тази причина друга година не сме ги и калкулирали. Сега се стовариха изведнъж, може би и празниците бяха много дълги и създадоха едно впечатление за критичност и кризисност”. 

“Аз считам, че хлябът и заведенията все още отправят повече заплахи, с надеждата, че все още има възможност да се върнат кризисните привилегии. Наблягам на кризисни и антикризисни, защото тези привилегии те получиха покрай COVID-кризата и бяха удължени заради енергийната криза, а ние, потребителите, не получихме нищо. Абсолютно не разбрахме, че когато беше намалено ДДС-то, тогава печатниците не направиха много нови менюта, просто защото цените не бяха намалени, а разликата между спестеното ДДС и ползвания данъчен кредит, остана в джобовете на ресторантьорите и хлебопроизводителите”. 

“Сега, под заплахата, че цените ще бъдат увеличени с 20% и няма да има какво да ядете, казват: "Дайте да запазим тези привилегии". Смятам, че този разговор е недостоен и по-скоро няма да се случи, защото цените няма да бъдат така драстично увеличени, както заплашват. Причината е, че този финансов буфер, който ползваха, той си е все още в тях и те сега ще си го ползват”. 

Хлябът

Изпълнителният директор на Българската национална асоциация "Активни потребители", смята че хлябът няма да има 20% увеличение, то ще бъде по-малко. 

“По-скоро бих прогнозирал, че ако сега някои производители са вдигнали цените на хляба, след седмица или две, ако парламентът гласува нещо друго и върне нулевата ставка, те няма да напечатат други табелки. Отново ще си приберат помощта и няма да кажат дори едно мерси, а за потребителите - нищо, ще си остане увеличението”.

“Тук е мястото да кажа, че тези цени са неизбежни. Ако някой иска да защитава потребителите и да работи за гражданите, то това трябва да става през доходите, а не през държавни вмешателства със субсидиране на цени, подпомагане на цени и т.н. Нека хората с най-ниски доходи да получат допълнение към тях, които да не нарушат тяхната покупателна способност, когато има подобни сътресения. Това за нас е вярната политика и верният метод, към който трябва да се придържа държавата постоянно”.

Николов обясни, че потребителите могат да влияят на цените, но трябва да има предпоставки като конкуренция и наличие на избор. 

“Когато има реална конкуренция, разбира се, че пазарът е най-справедливия регулатор. Той в крайна сметка ще определи цената на една стока или услуга. Лошото идва, когато нямаме чак толкова свободен пазар, когато имаме монополизация, картелни условия, в които потребителят няма къде да отиде, какъвто е примерът с мобилните услуги, където нямате голям избор”. 

“Вече за съжаление нямате много голям избор и при интернет доставчиците и кабелната телевизия, за разлика от преди 10-15 години, защото в сектора тихомълком върви окрупняване. Картелизацията не е само ценова, в един момент те може просто да си редуват кварталите. Да кажат - на тази улица единият ще доставя кабел, на другата другият. Тогава аз, като обикновен редови потребител, с какво мога да въздействам? На цената ли, на услугата ли, на достъпа ли, на качеството - на нищо. Ролята на държавата е да бъде реферът. Този, който трябва да осигури условията, така че ние да имаме избор. Това трябва да се случи чрез безкомпромисни правила. За съжаление обаче, не наблюдаваме такава устойчива тенденция и тази седмица ставаме свидетели на резултатите, концентрирано и изведнъж, в множество сектори”.

“За хляба, опасността е там, където са малките населени места, където има една хлебарница, една фурна. В големия град, конкуренцията ще си свърши работата. На хората, като не им хареса един магазин, ще отидат в друг”. 

Сиренето

От 3 януари Министерството на земеделието пусна проектонаредба за изменение за млечни продукти за обществено обсъждане. В нея допустимото водно съдържание се вдига от 60%, на 65%.

Експертът поясни, че в исторически план се е наложило сиренето да зрее 45 дни и това не е случайно

“В него протичат процеси, хората са изковали тази практика, буквално с коремите си. Когато са яли прясно сирене, са виждали, че не се усвоява добре, не се преработва. С времето сиренето се изчиства. То става много по-добре усвоимо от организма и затова тази практика е вековна. Сега ние искаме да я заменим с практика на бързо зряло, за 3-4 дни сирене, което по-чувствителните стомаси веднага ще разпознаят, за да може да вмъкнем тези 10% вода, които всъщност са скъпа вода в лицето на теглото”. 

“Това за нас е недопустимо, не бива да се допуска и ние много остро ще възразим на тази чиновническа безотговорност. Аз искам лицето на чиновника, който е написал този проект, да се появи по телевизията и да защити идеята си. За жалост темата е много стара. Над 15 години се борим с този вирус, който влезе в млечния сектор. Там хората изведнъж решиха да хвърлят на боклука вековните традиции и добри практики за производство на сирене и да измислят нови еквилибристики. Първо беше палмовото масло, после беше високото съдържание на вода. Не знам какво още ще измислят, но ние нямаме сили като общество да се противопоставим на тази дребна търговска алчност за по-ниска себестойност, която погубва цялата идея за качествен продукт. Самият сектор е разделен, едните искат да правят качествени продукти, другите евтини. В крайна сметка резултатът е такъв, че тихомълком, с подкрепата на държавата, тези практики продължават.”

По данни на Министерство на земеделието, всяка година излизат по 12 000 тона имитиращи продукти. Николов пита къде са тези продукти и защо никой не ги е виждал и си отговаря:

“Ние сме ги изяли - в баничките, заведенията, пържените картофки със сирене, шопската салата, там са. Правихме тест, показахме в баничките какво има. Само че, вие като отидете в ресторанта с намаленото ДДС, не знаете какво сирене ви слагат, там няма табелка имитиращ продукт. Ясно е, че са произведени 12 000 тона и някой ги изяжда, но той не знае. Това е коварството на една такава ситуация". 

Проблемите с тока

“Токът е другия пример за безправие, което ние сами не можем да преодолеем без инструментите на държавата”, твърди Богомил Николов. 

“Чухме много коментатори, които казаха, че това е процедурата, трябва да пуснете заявление, за да получите право на компенсация. После прочетохме как в Ловеч и Троян са се извили опашки от хора, които да пускат заявления в ЕРП-то. За съжаление аз имам доста песимистична прогноза”.

“Мисля, че тези хора няма да видят и една стотинка обезщетение, защото процедурата е такава, че всичко зависи изцяло от волята на оператора. Той може да се позове на извънредни обстоятелства и нищо да не изплати, а хората да си останат с това чакане по опашките. Ние смятаме, че най-малкото, което трябва да стане е тази процедура да бъде автоматична. Тъй като всяко прекъсване на тока се записва в регистър, знае се кога, къде, кой не е имал ток и за колко време, те да правят това автоматично. Също така, в правилата и условията им да се запише, че извънредно обстоятелство, форсмажорно от типа на природна сила или стихия, може да има само тогава, когато има издаден акт за съответното извънредно положение. Във всички останали случаи това да не се зачита за форсмажор, защото в противен случаи ние влизаме в едни безкрайни съдебни разправии този стълб дали е паднал от снега или защото не му е бил подменен болтът на средата на стълба”, каза Николов.  

Констанца Илиева