Принципът на държавните болници е кремиковският - един се облагодетелства, от което се трупат дългове, които ние всички плащаме. Кокалов от КНСБ изнесе информация, че шефове на държавни болници вземат заплати от порядъка на 90 000 лв. Ако в частна болница лекар взема 60 000, това е похвално, тъй като означава, че той прави голяма печалба на болницата. Не е редно един лекар от държавна болница да взема повече от бюджета на малка частна болница с персонал от 40 души. Отгоре на всичко да трупа дългове.

Самата Здравна карта е в Конституционния съд и не се знае какво ще е решението за нея. Освен това във ВАС е заведено дело срещу методиката за създаването й. Самото дело е куриозно, защото тричленен състав на ВАС излезе с едно определение, че методиката е нормативен акт, за което жалбоподавателите трябва да внесат 20 лв. такса за обнародване в Държавен вестник. След заседанието прокуратурата излезе също със становище, че този нормативен акт трябва да се отмени, тъй като има много пороци. Един от тях беше, че не е обнародван в Държавен вестник. Парадоксалното е, че съдът е приел, че това е нормативен акт и излезе с такова становище. След съдебното заседание обаче той излезе със становище вместо с решение. Становището е, че това било вътрешна заповед на МЗ, което е коренно противоположно на първоначалното становище и не подлежи на съдебно разглеждане. Как е възможно един и същи съд да излиза с две коренно противоположни становища?! Трябва да отбележа, че един от членовете на съставите е сменен по незнайни какви причини, добави д-р Болтаджиев.