Борислав Цеков

Да пресътворим държавата!

Борислав Цеков, депутат в 39-то НС – в подкрепа на инициативата на ФрогНюз „Да си върнем държавата”

Занизаха се мръсни дни. Сякаш дяволска сянка пак надвисна над българските земи, и се опитва да ни удави в мерзост, страх и погнуса. Нови показни убийства посред бял ден. Отвличания, школски гаври и безобразно насилие. Педофилски изстъпления, скрити зад обществено безразличие. Тиня – социална и нравствена. И при всичко това – придворна и послушна прокуратура, безотговорен и безсилен съд. И едно МВР, обраснало с метастазите на организираната престъпност. Франкенщайн от съветската епоха, в който бандити с пагони пазят бандити без пагони. Система, в която разни соц-офицерчета под светлините на прожекторите се пъчат, че бранят държавността, а зад кулисите са съдружници на мафията. Държава, в която рециклирани мутри днес са медийни герои и разноцветни политически въжеиграчи. Изродена публична среда, из която шестват велегласно продажни душици, довчерашни галеници на комунистическата номенклатура и доносници на Държавна сигурност. И всичко това, оплетено в лепкавите паяжини на господарите на българското безвремие - олигархията, задушаваща свободното слово и гражданската инициатива... Тази държава трябва да оставим в миналото. Безвъзвратно! Просветените и активни граждани са единствената противоотрова срещу надигналия се интелектуален провинциализъм, който се зъби от всяко долнопробно риалити шоу. Дори от парламентарната трибуна. Срещу всепоглъщащата профанизация на политиката, сведена до пазаруване на гласове, бакалска подялба на постове и разноцветни „обръчи от фирми”. Трябва да пресътворим държавата! Така, че да стане държава на онези, които вярват в успешна България! Които работят къртовски. Плащат данъци. Образоват се. Инвестират. Които знаят, че обществените недъзи се преодоляват с воля за промяна. С граждански натиск и инициатива. С нови правила. И с гласуване. А не с безплодно отрицание, всеобщо обругаване или отчуждение от обществените дела. Които са убедени, че модерният патриотизъм означава да се бориш за повече компютри в училищата, за референдуми и мажоритарни избори. А не да подражаваш на кварталните пияндета с нечленоразделни брътвежи срещу цигани и турци. България трябва да намери сили да задуши войнстващото невежество, което бълва омраза и комплекси за обществена малоценност от ефирни телефони и анонимни интернет форуми. Защото истинската България е на тези, които обичат Вазов, но са чели и Достоевски, и Ралф Уолдо Емерсън. Които тачат македонските песни, но се опияняват и от Франк Синатра и Нат Кинг Коул. Чието символ-верую е свободната пазарна икономика. И се осъзнават като граждани на света, а не като войници в балканска траншея. Които знаят какво искат. И как да го постигнат - с огромен труд, риск и отговорност. Тези хора, а не примитивните кресльовци трябва да очертаят новите обществени хоризонти. Защото няма да ни оправи „здравата ръка”, а здравият Разум!