Борисов и Гешев въобще не са уредили по телефона „спонтанния“ протест, нали?

Не се ангажираме с тяхното твърдение, но приятелските отношения и зависимостите между Гешев и Борисов са косвено доказателство, че подобно консултиране е съвсем логично. По конституция прокуратурта е независима, но в действителност главният прокурор и изпълнителната власт са адски зависими. Като се започне с избора на главния прокурор и се стигне до преследването на неудобните на властта и пълна защита на удобните. Без тази зависимост Борисов, Гешев, Доган, Пеевски, Цацаров и хора от кръга им остават "незащитени" от закона. 

Самият Гешев заяви, че е на протеста като обикновен магистрат, а не като главен прокурор. Публичните палячовщини понякога надминават дори въображението на Бекет… Личните му „калинки“ пърхаха край него, изживявайки се като самодивите, грижили се за раните на Хаджи Димитър. Оставаше в уста да го целунат бърже, ако перефразираме поета.

Още по-забавна бе реакцията на прокурорите от ВСС, които подкрепили – и те спонтанно – „протеста“ пред Съдебната палата. Нали не сте забравили, че същите са избрани като партийни квоти на партиите в НС? Това обяснява топлата другарска подкрепа.

Неограничените правомощия на Гешев и връзките му със силните на деня му развързват ръцете да се отнася с магистратите до него като към танцьорки на пилон – ако му играят по свирката са ОК, ако не – хайде в немилост.

Създаването на специализирани прокуратура и съд български вариант на декретите на Ленин от 1917-1918 г. за създаването на извънредни съдилища за ликвидиране на контрареволюционните елементи и недоволните от болшевишката диктатура. Правосъдието било сведено до безузсловно подчинение на комунистическата власт.

Този модел бе възпроизведен от ГЕРБ и правителството на Борисов. Доказват го дори изтеклите записи на разговори (между Борисов и Томислав Дончев), в които премиерът в оставка говори за топлите си отношения с Гешев и Цацаров.

Затова години наред прокуртурата не пожела да разследва:

- Пеевски, заради контрабандата, източването и фалирането на  „Булгартабак“ и неизпълнените следприватизационни задължения;

- Придобиването на двореца в Росенец, ТЕЦ „Варна“ и пристанището към него от Доган;

- Фалирането и разграбването на активите на КТБ с участието на Пеевски и съучастието на прокуратурта и МВР;

- 38-те висши магистрати с тайни банкови сметки в чужбина;

Дейността на ББР и главно отпуснатите многомилионни кредити на избрани олигарси и техни фирми;

- Обвързаността на бившия шеф в следствието Петьо Петров-Петьо Еврото с висшия прокурор Димитър Петров в аферата „Осемте джуджета“;

- Цялата дейност и тежки съмнения за корупция в държавната фирма „Автомагистрали“;

- Потъналите над 500 млн лева за ремонт на язовири през Държавната консолидационна компания;

- Търга за концесията на летище „София“;

- Прикриваната дейност – от български тайни служби - на руските офицери от ГРУ на българска територия;

- Съмнителни сделки на държавните КИНТЕКС и ВМЗ „Сопот“;

- Продажбите на Виваком, Нова тв, ЧЕЗ-България, пристанищни терминали и пр.

Без отговор са стотиците сигнали за корупция, рекет и шантаж срещу бизнесмени, средни и малки фирми, медии и журналисти, политици и юристи.

Списъкът е дълъг. Смешните опити на гешевата прокуратура от последните дни да вади руски шпиони, които досега е прикривала и обслужвала, няма да заблудят никого. Нито некадърният сценарий за готвен атентат срещу Гешев и Борисов, стъпил на показанията на двама „кошаревски“ свидетели, ще ги превърне в герои или жертви на злокобни „заговори“.

Времето поглъща вече политико-мафиотско-прокурорската диктатура. Организираните масовки издават истерията на "бащите" й. Чувството за свобода и справедливост започва да се завръща.

Борис Петков