Чакаща за белодробна трансплантация: Да изчезнем всички от списъка ще е най-удобно

Това съобщи новият директор на Агенцията по трансплантация д-р Михаил Христов. Здравното министерство се надява да сключи договор с клиники от Германия и Турция, които да обучат български лекари за такива операциите у нас.

На трансплантация сега разчитат 14 души, които са в листата на чакащите. Сред тях е и Илияна Христова от Варна. Илияна е на 27. Макар да ѝ откриват заболяването муковисцидоза, когато е едва на 6 месеца, завършва с отличие Медицинския университет във Варна и работи там допреди 2 години. Състоянието й обаче се влошава. От март младата жена е в листата на чакащите за трансплантация на бял дроб.

„Този списък на чакащите е най-добре да го няма. Да изчезнем всички от списъка и тогава ще е най-удобно. Това за мен са едни безотговорни хора на отговорни позиции”, казва младата жена пред камерата на БТВ. След смъртта на Адриан Илияна вече не таи надежда, че нещо у нас ще се промени. Илияна споделя, че вече ѝ е омръзнало да слуша обещанията на здравното министерство и Агенцията по трансплантации.

Тя смята, че единственият начин да живее е да стане здравен емигрант. „Да стана австрийски гражданин и да ме трансплантират като австрийски гражданин. Аз друго не виждам”, споделя още Илияна.

Боря се. Боря се за тези като мен и за тези, които след мен ще попаднат в списъка на чакащите. Това каза в сутрешния блок на БТВ Георги, който е чакащ в списъка за белодробни трансплантации. "Някой трябва да ръчка здравното министерство. За съжаление там намирам само едно безразличие. Никой не знае какво трябва да свърши. Вчера ми се обадиха от Агенцията по трансплантации и не знаеха, че съм ходил до Виена. Аз им благодаря, че се обадиха, но най-вероятно го правят по списък след смъртта на Адриан от Перник. Тежко приех новината за неговата кончина, защото аз може да съм следващият. Системата излъга Адриан.

И на мен ми говорят всякакви неща и ми обещават 9 месеца, но аз ги нямам тези 9 месеца. Болестта ми я откриха преди 9 години, но в последните 2 състоянието ми се влоши. Аз съм прикован към моя апарат и не мога без него. За да изляза на улицата, са необходими двама души - един да ме бута с количката, друг да носи апарата. По 24 часа нося тези тръбички и не мога да ги махна. Консумативите ми ги осигуряват близки, роднини, приятели. Държавата не поема нищо. Чувствам се като изоставен на произвола на съдбата. Трябва да говоря положително, за да дам надежда на всички като мен. Надявам се, че може да се случи чудо", разкри Георги.

Заедно с него гост беше и Тодор Мангъров, председател на пациентската организация "Пулмонална хипертония". "Срам ме е, че в 21 век трябва да кажа подобно нещо, но в България в момента, за да оцелееш трябва да станеш здравен емигрант. Това, че Георги е в списъка на чакащите в България не означава нищо. В здравното министерство не правят нищо. Трябва да започне да се върши реална работа, а не само да се говори. Не искам да коментирам случаят на Адриан, защото това е една трагедия за семейството му и статистика за държавата. Няма политическа воля да се случат нещата", каза още Мангъров.