Честита Нова година! Днес празнуваме Васильовден

Православната църква почита на 1 януари паметта на големия християнски богослов, философ и писател от IV в свети Василий Велики (ок. 330-379).   Той прави реформа в богослужебните песнопения и създава Василиевата света литургия.

Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. Като епископ на Кесария Кападокийска в Мала Азия той воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес, учение, което отрича божествената природа на Христос и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката.

В българската народна традиция празникът Васильовден е наричан още Сурваки, Сурва, Сурува.

Сурвакари ходят по къщите и сурвакат стопаните за здраве и берекет. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най - възрастния. 

Обредната трапеза на Васильовден включва блюдо с варена свинска глава, баница с късмети (или пита с пара), петел (кокошка, пуйка), мед, сурово жито, орехи, ошав. 

Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). На първи януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет. В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го "скланят" да отложи екзекуцията.