Честваме 117-ата годишнината от рождението на Христо Ботев

„Посетителите на музея на революционера ще могат да видят единствените останали налични вещи на поета – лични писалищни принадлежности и джобния му часовник. Да обичаш своята родина се научаваш благодарение на семейството. Дали ще запазиш този плам обаче зависи единствено от теб”, заяви в ефира на „Здравей, България” Ася Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев” в Калофер.

Един от посетителите на музея сподели, че Ботев е истинска българска светиня. „Родолюбието е във всеки един от нас, но трябва да има хора, които да ни покажат красивите кътчета в страната, музеите, да ни разкажат за всички знаменити българи”, допълни той.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово (1854-1858), където неговият баща е учител. По-късно се завръща в Калофер и там продължава учението си под ръководството на своя баща. През 1863 г. завършва калоферското училище, пише National Geographic.

 
През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща отново в родния си градер и започва да подканва към бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

 
По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев, "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на българския революционен печатен орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция вече излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

През Априлското въстание сформира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на австро-унгарския кораб "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой. Привечер, след като сражението затихва, куршум пронизва фатално знаменития български революционер и гениален поет. Ботев загива на място. Но името и делото му са безсмъртни.