Козлодуй 1876: Денят, в който Ботев стъпи на родна земя

Когато параходът акостира при село Козлодуй, четниците слизат на брега и целуват българската земя – за пръв път от години. Не я целуват като изгнаници, а като освободители.

Четниците се качват на различни пристанища по Дунав, преоблечени като градинари и обикновени пътници. Оръжието е скрито в сандъци, а само най-близките до Ботев знаят за истинската цел. На останалите е казано, че отиват за Сърбия. На 16 май 1876 г. Ботев и първата група се качват на парахода „Радецки“ в Гюргево. Оръжието е натоварено с хитрост — чрез инсценировка с „паднал човек“ в реката се качват допълнителни сандъци.

В следващите спирки (Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия, Оряхово, Бекет) се качват още четници, включително важни фигури като Никола Войновски, Сава Катрафилов, Петър Симеонов (Перо Македонеца) и други. Общият брой на четата достига около 200 души.

На борда Ботев събира най-близките си хора и дава ясни указания: да не се използва насилие срещу невинни пътници или екипажа. При съпротива, капитанът да бъде арестуван, а управлението да се поеме от Сава Катрафилов и Давид Тодоров. Целта е акцията да не изглежда като разбойническа, а като революционно дело.

На 17 май (ст. стил) и 29 май (нов стил) Ботев, облечен в униформа и със знака на българския лъв, дава сигнал — според различни източници с възглас „На оръжие, момчета!“ или чрез трикратно свирване. Четниците се въоръжават и се строяват по команда на Войновски. За минути параходът е под техен контрол, без пролята кръв.

Акцията по превземането на „Радецки“ е гениално изпълнена, без жертви, с ясен политически ефект. Вместо разбойници, четниците са представени като герои в европейския печат. Светът научава, че българите са готови да умрат за свободата си.

По пътя към безсмъртието

От Козлодуй четата поема към Врачанския Балкан. Планът е смел – да разпали въстание в Северозападна България, в подкрепа на вече избухналото Априлско въстание. Но пътят към свободата се оказва осеян с препятствия. Турската армия, черкези и башибозуци скоро завардват проходите.

На 1 юни (20 май стар стил) четниците достигат билото на Балкана. Застават гордо на върховете Камарата, Купена и Околчица, в подножието на връх Вола. Обградени от три страни, те влизат в бой, който продължава цял ден. Пушките гърмят, куршумите свистят, но духът не трепва.

Вечерта, точно когато щабът се събира, за да реши следващите стъпки, куршумът на съдбата пронизва сърцето на четата – Христо Ботев е убит.

Командването поема Никола Войновски – военен, учил в Русия, уважаван от всички. На 2 юни, при нов сблъсък край Лютиброд, загиват още над 10 четници. Но някои оцеляват. Войновски ги извежда към село Зверино – в отчаяно, но достойно отстъпление.

Шест часа преди Ботев – героят от Пожарево

Малцина знаят, че още преди четата на Ботев да стъпи на Козлодуйския бряг, друга чета вече е направила първата крачка. Шест часа по-рано, от бреговете на Румъния отплава лодка с 28 души, начело с Таньо Стоянов Куртев – Таньо войвода. При село Пожарево, край Тутракан, те слизат на българска земя. Те не са част от случайна авантюра – четата е сформирана по идея на самия Ботев. Те също имат една цел – да подпомогнат въстанието.

Тяхната битка продължава 11 дни. След няколко ожесточени сражения, на хълма Керчан баир край село Априлово, Таньо войвода загива, а четата е разбита. Но както при Ботев – поражението е само видимо. Достойната смърт на тези мъже става част от бъдещата победа на един цял народ.

Още няколко думи за паметта

Параходът „Радецки“ остава не просто средство за транспорт, а легендарен символ. Капитанът му, Дагоберт Енглендер, макар и принуден да спре, остава с дълбоко уважение към решимостта на четниците. Споменът за тях той носи до края на живота си.

Днес, всяка година, точно в 12:00 ч. на 2 юни, България замлъква. Сирени разкъсват въздуха, а сърцата се изпълват с признателност. Връх Околчица, стъпките на четата, спомените на народа – всичко това е част от живата памет на една нация, извоювала свободата си със смелост, с кръв и с вяра.

Нито една смърт не е била напразна. Защото всяка е послужила за утрото на България.

ФрогНюз